Моята стена (*посветено)
(Arwen)
Спомени... хиляди...
...спомени за бъдеще...
...спомени за минало...
...спомени за сегашно...
Бягат, връщат се, връхлитат, парят...
За себе си си спомням,
за отпечатъците по моята душа.
В тухлена стена за кой ли път замирам...
Моята стена, била ми пристан и присъда...
Сред хората съм... хиляди, милиони,
но сама във собствен свят...
...и пак една стена...
...тухлена или восъчна...
Проклета да е таз стена!
Искам свобода!
Спомени, ах тези спомени...
Сенки... призраци от сегашно минало...
В мен преливат хиляди потопи,
но сърцето отдавна е загинало...
И пак стената...
Виждам себе си през ледената й повърхност.
И спомените разкъсват ми,
като хищници душата...
От стомана съм, а прозира самотната ми същност...
И рани... белези... следи и много кръв...
В стоманената самота бягам от себе си...
И като лешояд дошъл за своята стръв
разкъсвам една, след друга всичките мечти...
И пак стената...
този път бе огледална...
Погледнах в себе си,
видях следите от душата...
Нямах вече своята упора...
Сама се бях обрекла,
бях изрекла тежката присъда -
да живея сред останалите хора.
Да Винчи е мъртъв.
(SkitnicaVmoretO)
Няма да дочакам тайната вечеря
на душите.
За да разголиш своята
и да ме приковеш
към камъка,
към ножа.
За да усетиш на кръвта ми
мъченическия вкус.
Няма да дочакам
да ме изравниш с Исус.
Или себе си със Звяра...
Няма да дочакам тайната вечеря.
Едва ли само трийсет сребърника струвам.
Да пресъздадеш заради мене
най-великото предателство.
Твърде е опасно.
Пък и друг го е направил преди тебе.
Да винчи мъртъв е. Да ти е ясно.
Свалени карти
(BLUE_ROSE)
Къде си скитал, отново,любов,
през перипети и черни ,небелязани пътища...
Знаеш, че рядко се питам защо
всеки път при мен се завръщаш...
Но може би този въпрос си очаквал,
тази вечер да бъдем по детски просто, откровенни...
Давай, да сваляме картите,
защото пилеем и чувства и време...
Аз нищо от теб не очаквах, не исках,
ти нищо не даде и днес е повече от ясно...
Съвестта ти - кристално е чиста,
а моята - блъска се бясно!
Налей по чашка, горчивото марково уиски
ще говори чрез нас и ще бъде ... последно.
От двама ни, само то ще е искренно...
Ние сме карти, отдавна свалени...