Всички стихове във форума за прекрасни, но може би това ми хареса най-много. А и най-вече, защото черната роза е любимото ми цвете.
Черна роза
Денят изпълнен бе със радост,
кораб напускаше пристана нов.
Градът със своята младост,
изпълваше въздуха с любов.
Една жена встрани стоеше,
по лицето ѝ се стичаше сълза.
Мъжът ѝ на кораба беше,
и мисъл лоша, сърцето скова.
Времето минаваше,
любимият не бе ѝ писал скоро.
Страха в сърцето надделяваше,
и то скова се отново.
И ето, че пристигна новината,
любимият ѝ мъртъв на дъното лежеше.
остър нож разкъса ѝ душата,
а тя все повече скърбеше.
Годините минаваха покрай жената,
всяка вечер до брега отиваше.
оставяше черна роза във водата
любимият тя до смъртта си не забрави.
От Momo752