Gentiana - Врати и бездни в тишина и крясък
Душата... И сърцето ...
не са крайпътни кръчми,
та всеки да отседне,
за нощ, или за две,
да счупи 2 -3 чаши,
виното да разлее,
пиян до смърт да пее,
да плаче после... Не!
Не се отваря с крясък,
ни с блудкава измама
врата на стара църква,
на храм в затънтен край,
иконите са живи,
боята свети в здрача.
Дори когато плача,
не търся лесен рай,
не моля опрощение,
не искам милостиня
и няма в мене маси
с петна от кръв и пот,
разсипани желания,
безсмислено страдание,
небето ми е чисто -
бродиран с нежност свод.
