Любимо стихче от форума...

[иринка]

Цената да те имам

Тайната обич
е самонамразване.
Сама се убеждавам.
Изпитвам я У себе си.
До цялата порочност.
И една лавина
свлича със тайните...
Магия. И заря.
И многоточия...
Във вените ми сякаш
няма кръв. А вино.
Пияните ми устни
все са жадни.
И винаги готови
да те вкусят.
И собствен. И чужд.
И назаем.
Цената да те имам
е да нямам себе си.
И в хиляди очи да падам
покосена.
И Някоя съм Никоя.
Достойна съм...
да ме разстрелят.

BLUE_ROSE

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Nepokylnal
   
Кой казваше, че клоунът винаги е тъжен?!
« -: 15 декември 2006, 00:10:44 »

Аз няма да се правя на клоун,
за да заслужа вниманието ти
и да изцедя една ялова усмивка
на студеното ти лице.
Мислиш се за неотразимо създание,
а си просто едно
безчувствено, мъртво сърце.
Вчера разчупих леда
над чувствата ти, спящите.
Беше хубаво, както преди.
Днес със кофата, пълна със ледчета,
за кой ли път безчувствено
окъпа ме ти.
И ще си легнеш, сваляйки
като дреха усмивчицата,
с която си представяш 
потресеното ми лице.
Ще я закачиш на закачалката
при чадъра
и при обувките си.
Калните.
Але хоп...
Брависимо...
Спят си спокойно
хората без сърце.
А аз може да зъзна
и да умра от пневмония,
но мътните да ме вземат,
ако този път ти простя!
Ще бродя подгизналa,
ще се гърча в агония,
но от нещастните си гърди
ще те изтръгна
и даже спомена за теб
ще удуша.

[BLUE_ROSE]

Много съм поласкана, че толкова от моите стихове са ви любими! Благодаря ви за прочита, за вниманието и за обичта! 

А ето и един от моите фаворити ....

Някой ме обича. Само мислено.
Защото никога животът му не стига
да сподели невзрачното си щастие
и да си тръгне от земята като победител.

И всъщност много се страхува.
Защото неговите пръсти все го питат
кога последно съм целувала
или вървяла край следите му.

И скача от съмнение в съмнението -
Земя ли е пространството в душата?
И няма за кога да ми се врича
сред целия световен безпорядък...

Но този някой, много мълчаливо,
поднася ми в саксия две вселени –
едната, на която да обичаме.
И друга - да живеем разделени.

И докато някъде света се насветува,
ще се надвиква безсловесно с някой лунен камък.
Защото ме обича. Истински.
И пази любовта като подарък.

SkitnicaVmoretO и phibi

[/quote]

[небесносиньомомиче]

много са ми любимите, но последното такова е
на Гео:

Тя се люби на готик музика,
мислите и са прилепи-вампири.
Тъмен е замъкът
на сластните и желания.
По коридорите му светлината умира.
Кинжал, татуиран върху дясното рамо
носи лордът на дръзките и сънища.
Когато идва, тишината с глас стене.
Затварят се всички
тайни, нощни пътища.
Синьо и черно са две думи-пароли,
които отварят врати към рая и ада.
Блюда екзотични и факли с благовония.
Кожа и коприна от горещи тела падат.
И небето е долу, а земята е горе,
мълнии и дъга се преплитат и гаснат.
На дъх от смъртта,
извън пространство и времето
в игра , като руска  рулетка опасна.
.......
Тя се люби на готик музика
и призори се превръща
в отлитаща улулица.
По залез се връща и всичко се повтаря,
тя, душата ми - тъжна нощна кралица.

[need_for_love]

Майната ти... живот

Майната ти живот!!!
Дето се правиш велик.
Ти не реши никоя ,
нито проста, нито трудна задача.
Във всяко твое уравнение
трябваше някого... да изплача...

И ти се мерзавец...
Нали?!
Влизаш с шут във вратата.
За да посееш  цинизъм.
Когато бащите си бият децата.
До смърт.
Имаш ли своите причини?!

Искам да ги знам.И да не знам.
Тежко ми е да ти кажа дори,
че ти е време да си отиваш.

Горко на живите, нали?!
Горко на живите.

Ти все ще имаш някой дето ,
да те слави.
За да продължат да умират деца.
Живот - отдавна да живея
съм престанала.
Не ми философствай
за нравствеността.За света.
За началото.И за края.
Ето ти повод за край.
Бих те убила със камъни.

Я да мълчиш!
Не искам празнодумието ти
да ме влачи...
(Повдига ми се 
от твоите лъжи)
А Господ е мъртво пиян.
Изпил си е ракията със вярата.
Майната ти живот!!!
Прозрачен.
Че си толкова възвисяван!

BLUE_ROSE

[BLUE_ROSE]

По баровете ще откажа любовта!

DEVIL IN HEAVEN

И аз цигарите, колега, тъй отказвам...
По баровете се отказват най-добре.
Шегуваш ли се? Майната му и зараза!
Боклуците отказва ли бездомно псе?...
Отказвам се да бъда грациозна.
те другите ще бъдат зарад мен...
Душата ми съвсем не е помпозна.
И не е розов моят скапан гаден ден!
"Наздраве!" Каза дамата от Бекс-а...
Аз пия от бутилка. И сама.
А колкото,... а колкото до секса.
По баровете ще откажа любовта!

Надявам се всеки тук да е оценил този стих, защото е идеален пример, колко дълбока и пронизваща е поезията, дори когато е така разчупена и нетрадиционна.... Мисля, че в последно време се прекалява със традиционните стихове и забравяме, че в ежедневните ни и дори  малки неща живее една поезия ,не по-малко красива и затрогваща, която заслужава да й се даде живот....
Мойте почитания към DEVIL IN HEAVEN - просто изумителна творба! Благодаря ти, че я сподели с нас!!!!

[vanilla_g]

Едно от най- стойностните неща, на които съм имала щастието да се насладя с цялото си сърце. Благодаря, Юле::

phibi
Последни пет минути
« май 28, 2007, 10:34:08 »
   
Ти казваше, че все ще закъснявам.
И ето ме – отново закъснях.
А всички ме печални отминават.
И ти тръгваш тъжен подир тях.
Дори не ме поглеждате, вървите.
И няма упрек даже, само тишина.
Навярно днес сте ми сърдити,
че вече няма да си идвам у дома,
че няма повече да ви посрещам,
че думите ви са нечути...

Дори в последната си среща
откраднах „още пет минути”.
Защото просто не можах
без дума даже да си ида.

За всичко друго закъснях,
но не и за последно да ви видя.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

По баровете ще откажа любовта!

Надявам се всеки тук да е оценил този стих, защото е идеален пример, колко дълбока и пронизваща е поезията, дори когато е така разчупена и нетрадиционна.... Мисля, че в последно време се прекалява със традиционните стихове и забравяме, че в ежедневните ни и дори  малки неща живее една поезия ,не по-малко красива и затрогваща, която заслужава да й се даде живот....
Мойте почитания към DEVIL IN HEAVEN - просто изумителна творба! Благодаря ти, че я сподели с нас!!!!

  Ти направо ме разби. По принцип съм на същото мнение за това. Само дето ... обикновено тези стихове са изпълнение с болка и негативизъм. Надявам се да не се предава в другите. Дано да носи само естетическа наслада. Радвам се изключително много, че именно теб е трогнало това. Всъщност ти ме отвори да пиша по такъв начин. Много ти благодаря!

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Едно от най- стойностните неща, на които съм имала щастието да се насладя с цялото си сърце. Благодаря, Юле::

phibi
Последни пет минути
« май 28, 2007, 10:34:08 »
   

Абсолютно съгласна съм...

[Dulce_Insoportabla]

Горчиви мъгли
в чаши от опушен кристал,
димящи сълзи-
пепелища
в страната Не ми е жал.
Ще ме вземеш ли днес
на стоп,
коннико, метнал на рамо
утринта?
Запалих пътя назад,
страхувах се, че там
никога няма да умра
и всеки изгрев 
ще ме превръща
във все по-тъжно стъкло-
огледало невиждащо нищо,
строшено от камъка-въпрос Защо...
Не искам бели улулици
от душата ми с писък да летят,
разкъсали пулсиращите жици
на кръвта ми,
губеща бързо своя цвят,
не искам оглупяващо щастие,
купено в разпродажба
за дребни пари
и да забравя, че след любов
някак си ... най-много боли.
Нямам много багаж,
най-важното нося във себе си.
Знаеш ли, чака ни вечерта
с чаша кафе
и няколко нерешени ребуси.

 Gentiana

[agressive_girl]

vanilla_g

Последно

... Когато очите ми станат безцветни,
еднакво да гледат през утро и мрак
и когато няма да виждат, че свети
искрица дори през многото прах ...

... Когато набраздени от дългото скитане,
ръцете ми бавно изстинат от старост
и уморени паднат сетне на скута ми,
изневерили на вечната младост ...

... Когато безкръвни останат ми устните
и започне в тях нощта да се свива...

... Ти тогава ела... и припомни ми пак чувството,
че като тебе била съм - някога жива ...

... Покрий ми очите с бисерни лилии,
сложи във ръцете ми диви цветя
и целувай ми устните - запоследно, изпий ги-
червени да бъдат ... в свойта последна тъга ...
 

[vanilla_g]

Не знам какво да кажа.
Поласкана и приятно изненадана съм, agressive_girl
Благодаря!

[Gentiana]

Dulce_Insoportabla

[me4tatelka]

За цветята и дърветата (NiksY)
 

[Tajni4ka_:(]

Цената да те имам

Тайната обич
е самонамразване.
Сама се убеждавам.
Изпитвам я У себе си.
До цялата порочност.
И една лавина
свлича със тайните...
Магия. И заря.
И многоточия...
Във вените ми сякаш
няма кръв. А вино.
Пияните ми устни
все са жадни.
И винаги готови
да те вкусят.
И собствен. И чужд.
И назаем.
Цената да те имам
е да нямам себе си.
И в хиляди очи да падам
покосена.
И Някоя съм Никоя.
Достойна съм...
да ме разстрелят.

BLUE_ROSE

Това стихче напълно отговаря на моето състояние
И разбира се естричката ми пише най-любимите ми стихчета!
Обичкам те Ками