аромат на тинтява и бъз

[ilusia]

В колибата се носеше аромат на тинтява и бъз - лек аромат - опияняващ сетивата , притъпяващ чувствата , пренасящ те в една друга реалност.
Гарафата с вино проблясваше на мъждивата светлина , която огънят хвърляше , а пламъците танцуваха по ръба на чашата във валс на страстта оплел една единствена душа... а танците се танцуват от двама.. И за това тази душа прегърна отново гарафата , в душата на виното - буйно , диво , кипящо да съзре изгубената си обич ...
Вратата се отвори плахо , със зловещо скрибуцане на ръждивите панти. Млада жена пристъпи така , сякаш се носеше по въздуха , заобиколи мълчаливо стола и масата и прокара малката си костелива ръка по раменете на мъжа стискащ чашата така сякаш се боеше никога , никога да не я изгуби. Жената се опита да го погали по тъжното , изпито лице. Да докосне натежалото от страсти лице , да се взре в без време престарелите очи... Ала една тежка и силна ръка я отблъсна мощно и тя се стовари на пода .
Стана , изправи главата и излезе толкова мълчаливо колкото се и появи. Бездиханен призрак на отминали мъчения.
Той отвърна глава от мястото на което до скоро бе стояла тя. Взорът му се потопи в червеното , тежко и ароматно вино. Харесваше цвета му. Сякаш кръв... сякаш кръв .. а той така обичаше да пие кръв. И да се наслаждава на болезнените сълзи , който винаги я съпътсваха. Отпи глътка. Пиеше бавно , с наслада...
Жената мина по коридора с бързи тихи стъпки , спря се за миг пред напуканото , потъмняло от времето огледало , прокара ръка по лицето си ... и отиде в спалнята . Сипа си с треперещи пръсти малко вода , изпи я на един дъх и положи крехкото си тяло в леглото. Загледана във вратата чакаше дълго тази врата да бъде отворена... Ала до зазоряване тя оставаше все така неподвижна... сякаш единственото не променящо се нещо в живота й... вратата към него винаги бе затворена.  Обърна се мълчаливо на другата страна , притвори очи и скоро се унесе.
Слънцето надникна в стаята бавно и полека... погали с лъчите си спящата жена , ала рязко се отдръпна уплашено от гледката на подпухнали очи , тъмни кръгове и разбити устни .
Стана , облече разкроената си рокля с цвят на бордо. Всичките й дрехи бяха от тъмно червена коприна... Не й позволяваше да носи друго...
Подозираше , че тайно се надява тъмно червеният цвят един ден да се обагри с нейната кръв. Влезе в кухнята. Камината изтляваше , а той бе  склонил глава на дървената , грубо скована масичка. Гарафата бе празна но ръцете му все още я стискаха все така непримиримо силно.
Взе лопатката , изчисти пепелта , запали огъня и сложи котлето над него. Почисти и подреди малката стаичка. Излезе на горската поляна и    започна разходката си сред дивите цветя , неподвластните животни и тъмните горски дъбрави . Тъгата в очите й я правеше още по-силно привлекателна. Бялата й кожа открояваше всяка синина и наранено място... изглеждаше като ангел в тази райска приказка в адовата реалност. Откъсна няколко стръка маточина , тинтява и бял равнец . После набра красиви горски цветя и се запъти към ........ дома си.
Всичко бе непроменено , освен пустуща на стаята . В нея нямаше никого.
Свечери се... а стаята оставаше все така пуста . Жената наряза билките , сложи малко странен прашец на върха на камата си и всичко пъхна в котлето. Сместа придоби кърваво червен цвят.
Отиде в стаята си и легна. Тази вечер тя обърна гръб на вратата .
Когато се събуди бе късна нощ , наметна халата си и влезе в кухнята. Изглеждаше прелестна.... Той отново седеше на дървеното столче... погледът му блуждаеш и отнесен за миг стана остър и изпълнен с омраза щом тя влезе . Отново понечи да го погали... и отново последва същата сцена. Този път тя обаче не си тръгна. Остана там. Взе една чаша от полицата и си наля от сместа . Седна точно срещу него. Погледна го , усмихна се с тъга и лека едва доловима ирония се изписа на лицето й .
" Погледни ме " прошепна тя , ала гласът й кънтеше като гръм.
Той я погледна за миг и отвърна лице от нея.
" Четири години..... до кога ?!"
Мълчание...
" И мен ме боля.... това бе моето дете...."
Мълчанието танцуваше по устните му...
Стана.... заобиколи го и прокра ръката си по лицето му. С един пръст погали бузата му , врата... Наведе се и прошепна в ухото му тихо , едва доловимо
" Толкова далечен и недостижим... как се научи да ме мразиш толкова силно , съпруже любим ?"
Отпи глътка от чашата си , наведе се над масата и впи отровните си устни в неговите...
После отново в пълно мълчание се прибра в спалнята . Залитна и се опря на леглото , главата и се люшна на страни и тя падна . Косата й се разпиля по възглавницата , диплите на роклята й приличаха на кървав водопад върху белите завивки ....
А главата й... отново бе обърната към вратата....
Той влезе с тихи стъпки . Погледна я... и сърцето му се сви... Така красива... така нежна и силна... Бе дете когато я взе преди четири години. Едва навършила 16.... а сега ... красива млада жена... спяща в цялата си прелест . Нещо в нея го изуми. Тя не дишаше... Дълго време се бореше със себе си и накрая я докосна. Ледено студена , с мъртвешки отенък върху ангелското си лице.
Прегърна безжизненото й тяло и заплака... Плака дълго... в тишината и мрака... Това й бе дал... тишина и мрак... Бе я съсипал. Мразеше я почти толкова силно колкото я и обичаше...
Отблъсна я когато най-силно се нуждаеха един от друг... Подари  й години самота ... години ад. А тя.. всяка вечер като далечен призрак пристъпваше към него. Всякога нежна , тъжна  и красива. И всяка вечер му даряваше една прегръдка.... и никога за тези години не се умори... а той всяка вечер я стъпкваше.... И тя тиха , мълчалива и убита си тръгваше.... Ах как жадуваше той за този призрак сега...
За призрачното й обаяние , за ангелското й сияни.... за демоничната й усмивка... мечтаеше за своята вещица...
Едва сега осъзна пълната , страшна сила на връхлитащата го болка.... Бягащ от действителността , намиращ щастието в гарафата с вино , във вечно ядното си и омразно изражение... той бе изгубил ... своята най-бленувана реалност.... Толкова бе близко .... а така далечна....
А сега... изгубена за винаги в аромата на тинтява и бъз... в греха на кипящата , червена и жарка отрова...

[solitude]

 :) С тебе няяяяяяма да случи така [lol] [lol] :p. Ти ще бъдеш мнооооооого щастлива!!!  Ще видиш! [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[ilusia]

Ах мила.... дано  [shame]

[Gentiana]

"тинтява" ли прочетох  [inlovee]?Написала си нещо за любимото ми цвете  :)...
Знаеш ли, Съни, че думата на руски за "тинтява" е " горечавка"?
И твоята творба адски ми загорча.Толкова тъжно и трагично.
Ако не беше красиво, щеше да е ужасно...
Откъде ти идват тези безумно тъжни истории, бебчо?
Просто нямам думи... [sad3] [reeeev]

[angel4e_f]

ей миличка,невероятно е...адски тъжн..трогателно..насълзи ме [reeeev] [reeeev]
ти заслужаваш щастието.макър и да не се познаваме много аз съм сигурна в това.тъй че някога всичко ще се нареди и ти ще получиш ИСТИНСКОТО щастие-това,което реално заслужаваш. [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[ilusia]

"тинтява" ли прочетох  [inlovee]?Написала си нещо за любимото ми цвете  :)...
Знаеш ли, Съни, че думата на руски за "тинтява" е " горечавка"?
И твоята творба адски ми загорча.Толкова тъжно и трагично.
Ако не беше красиво, щеше да е ужасно...
Откъде ти идват тези безумно тъжни истории, бебчо?
Просто нямам думи... [sad3] [reeeev]

Благодаря ти Гео. Думите ти значат адски много за мен.
Съжалявам  , че ти е загорчало ....
От никъде не идват.... те са в мене.,..

[ilusia]

ей миличка,невероятно е...адски тъжн..трогателно..насълзи ме [reeeev] [reeeev]
ти заслужаваш щастието.макър и да не се познаваме много аз съм сигурна в това.тъй че някога всичко ще се нареди и ти ще получиш ИСТИНСКОТО щастие-това,което реално заслужаваш. [inlovee] [inlovee] [inlovee]

Много се радвам , че ти е харесало миличка....
Благодаря ти.... всички ние заслужаваме щастие  [inlovee]