Убитата Мен...

[angel4e_f]

Опряла глава на рамото на стола,което е по-истинско от тези на заобикалящите ме "приятели" и е по-студено и твърдо от това на дървото мечтая за капчица истина,за капка радост,за капка надежда,че някога ще намеря верния приятел "Щастието",който никога нямаше да ме предаде...Сърцето ми раскъсано стой,то единствено чува шепота на падащия дъжд отвън и повтаря чутото.То вижда всичко.Вижда всеки трепет на убитите желания,поглежда...усеща...умира...а пак замълчава...Не казва нищо...Ей така...стой някак безмълвно.Сякаш се опитва да ме предпази...Та от какво...?Видях цялата измама на света само в едни очи...Почувствах се сама сред хиляди очи и ръце...Избягах от милите думи на океан от зли сърце,а само от едно не можах..Исках да погреба,а сърцето нещеше.Отказваше ми.Ей така...по собствено женаие...Защо не ми се подчиняваше...Та то е МОЕ..и трябва да ме изслушва....Трябва да забравя,когато му кажа ЗАБРАВИ.Трябва да е силно,когато му кажа "Силно бъди".Трябва когат му кажа "Не чувствай" ДА ГО ПРАВИ!!!...А то не иска...Прави си всичко както желае.Не мога.Въпреки всичко АЗ ЧУВСТВАМ...и се чувствам предадена от самата себе си...От милото ми сърчице,което се боеше да не ме нарани.Прехвъляше вината на душата ми,а тя-на него.И ей така.Спореха.Крещяха си по техния начин,скрито от мен..Но ги чувах как ме упрекваха.Все търсех виновника,а не го откривах.Никой не признаваше.А себе си мамеха..та нали в мен се намираха...и ми напомняха,защото исках да ги забравя.Погребах всичко...Разочаровах се от хилядите стъкалца, от прекалено честите катастрофи на надеждите и на мечтите ми...успяха да се убият взаимно вече.Нарязах на още по-мънички парченца вярата в мечтания ми приятел,Щастието.Разпилявах и парченцата от сърцето и душата,а те все се събираха...И защо...?И защо...?
Погребах всичко.Предадена от тримата си приятели,макър и не с човешки образ,създавайки излюзията,че някога ги е имало и са били живи,убеждавайки стъкалцата на мечтите и надеждите,аз...
Погребвам всичко...Погребах всичко...А къде ли...?В гроб,зарит в душата ми...?Тъжното погребение на всичко истинско,на спомените и красивите мигове...Сега..
Погребвам всичко....В гроб,заемащ последните два квадрата от предалото ме сърце....Домът беше в него.Дом побиращ всички чувства...Побиращ убитата МЕН...

[SavageGarden]

Много е силно,това,което си написала и определено е хубаво.Харесвам да чета такива разкази,които те карат да си представиш всичко написано в тях!Моите поздравления!

[angel4e_f]

мила сажалявам,че чак сега ти благодаря за хубавото коментарче,което наистина много ме зарадва!!! [inlovee]

[luda_fenka_Cena]

браво!И на мен много ми хареса!!!!!!!!!!!!

[angel4e_f]

браво!И на мен много ми хареса!!!!!!!!!!!!

мерсииии [inlovee]

[nbc]

 [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] невероятно е  :flowers: :flowers: :flowers:

[angel4e_f]

[plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] невероятно е  :flowers: :flowers: :flowers:

мисии и на теби... [inlovee] [inlovee] [inlovee]