БЕЗ ЗАГЛАВИЕ

[the ostrich]

  Винаги ще има облаци.Винаги ще има дъжд.Винаги ще вали над някое местенце,над някоя глава,над някоя душа.Ще вали ,ще гърми,ще бушува.Над някои сърца ще се смее слънцето,но над други ще беснее облака.Винаги някъде ще е студено,мрачно...
Ноо какво да се направи?Единственото,което може да се направи е да се опитваме.Да се опитваме вместо да святкат светкавиците,да грее слънце,вместо да чуваме как грамотевиците бушуват,да чуваме как птичките пеят,вместо да чувстваме как капки се стичат по лицата ни,да чувстваме едно скромно, но много красиво чувство-любов.
Слънцето е едно,облаците са много.Зад всяка капка дъжд от мъка,състрадание и страх,зад всеки гръм от омраза,насилие и бяс стои скромно слънцето.То седи там и чака,чака да отмине облака и да огрейне,а с него и една усмивка,и едно сърце.
Намерете слънцето зад вас,зад ваще сълзи,омраза ,неупехи,яд и нека изгрее и ви затопли с хубави чувства това златно слънчице.  :)

                                                                                  peace