Не искам нищо от теб..

[OvCeL4EnCetO]

Лили влезе в стаята си и се огледа...Отдавна не я беше виждала..Избърса една сълза в ъгълчето на окото си и се замисли..Не се беше прибирала толкова отдавна..А това тук беше целия й свят..
Преди 3 месеца и се наложи да замине извън страната и тогава се беше случило всичко..
Два дни преди да излети от България тя беше решила да каже всичко..
Отиде при най-добрия си приятел,в който беше лудо влюбена..заведе го на тяхното място..хвана го за лапичката и нежно му каза:
-Преди около година се влюбих в едно момче,Коко...и ти знаеш..но не знаеш кой е..
-Е,тогава е време да ми кажеш,?-каза той и се усмихна по онзи негов начин..
-Това си ти...-каза Лили и се извърна точно преди той да я удари..
-Боже..- изкрещя Коко и си тръгна..
Тогава сякаш бяха изтръгнали туптящото и сърце..
Замина.Нямаше какво да я спре.Отиде в Италия и реши да не се прибира..И все пак когато 15 септември наближи,тя реши че иска да е у дома..И се прибра..Ако нещо не беше наред брат и щеше да дойде да я прибере..
След това възвръщане на така изкусно забравяните спомени Лил седна и запали цигара...Телефона иззвъня..Беше майка и..Поговориха си малко и тя затвори...
След като се осъзна момичето реши да се разходи.Отиде на плажа.Така обичаше този плаж..А тъгата продължаваше да я залива както морето заливаше брега..
Зад нея оставаха стъпките на един самотник.
На другия ден отиде на училище и..го видя.Но извърна поглед и с усмивка продължи смело напред..Мислеше че го е забравила..
След речта на директора и всичките му там официалности Коко се запъти към нея..
-Ела,врабче..-хвана я за ръката и я заведе на тяхното място..-не бях прав да постъпвам така,не исках да те нараня,просто бях уплашен.Не го бях очаквал от теб..Аз..
-Ти не ме обичаше и никога няма да ме обичаш,петленце..Но живота продължава..Мъката зараства..Раните също..
-НЕ! Аз те обичам..както никоя друга..Обичам те от години..Уплаших се,защото не исках да те нараня а видях в очите ти..ти се беше наранила сама с мълчанието си..
-Не искам нищо от теб..-прошепна тя и стана..сълзите се стичаха по лицето и..-Не искам нищичко..
Може би тогава или малко по-късно тя спря да вярва в обичта на хората...3 години по-късно почина...Блъсна я кола..
А тя дори не разбра,че беше единствения човек в който живееше толкова много любов...

[Lucky]

Хубаво е! Но тъжноо  [shame] [confused]

[OvCeL4EnCetO]

Благодаря [shame]

[`Amy_Lee`]

Не можах да го разбера.. В смисъл..мисля че го разбрах,но щеше да е много по хубаво,ако го беше описала по подробноо,по пълноо..и малко странно ми звучи това,за шамара,който той се е опитал да й удари..но все пак не аз пиша.. ии още нещо.. накрая малко не ми харесва това за колата.,. можеше да опишеш сцената,да ни кажеш как се е чувствала.. но щом така си решила..аз подкрепям  [lol]

[slunce]

Какво да ти кажа миличка.................... [inlovee]
Много ми хареса...........тъжно......... [confused]
Много тъжно.......... [confused]
Но си се справила чудесно........... [inlovee]

[Kiss`]

И аз малко не успях да разбера това с шамара,който той е искал да й удари ...
Но все пак ми харесва .. ;)

[OvCeL4EnCetO]

За шамара: [lol] ем тои е бил шокиран...не знам..след като видях сега това на живо вече разбирам какво е момче да се притесни [lol] иначе благодаря..за мен начи много че вие така изказвате мнението си..благодаря ви,милички [heart__]

[angel4e_f]

Хубаво е! Но тъжноо  [shame] [confused]

[angel4e_f]

сега го прочетох отново..и не можеш да си представиш какво влияние ми оказаха думите "не искам нищо от теб"..."не искам нищичко.."..може би защото го изживявам..не знам..просто усещам някаква несигурност в тези думи и виждам,че някой има като мен...Благодаря ти!!!

[OvCeL4EnCetO]

Няма защо...тогава и аз го изпитвах..сега след като го прочетох отново,след като видях датата...Седем дни след като написах това,на 29 януари аз наистина изживях това..как ли съм предполагала..не знам,но повярвай ми,разбирам те..
Сега и аз се върнах на 17 септември,върнах се и видях как зелените му очи ме изучават като за първи път,обърнах се и с високо вдигната глава си излязох от стаята..
Колко наранена бях тогава,колко го обичах..може би още го обичам..та аз наистина обичам много хора..
Едва когато всичко започна да се оправя аз го осъзнах..и беше твърде късно,бях се усмихнала..