* * *

[phibi]

Сковано в ,,себе си" се ,,връщам"
и мъча се в контурите да пасна.
Но нещо вечно се обръща
и прави ме предателски ужасна.
Оглеждам се – лицето си прилича
и нужните са нос, очи и име.
Но нещо липсва – щрих, частица...
а  погледът е твърде тъмен.

Кого ли се опитвам да залъжа?
На себе си не мога да приличам.

[balrog]

Хареса ми  :)

[ivorysoul]

и на мен:)

[vesselin]

Много добро.Поздрав!

[BeTka]

Познато чувство... Много е хубаво стих4ето! Браво, phibi :)