Кърваво петно

[ilusia]

Кървавото петно на стената ми говори ,
със думите на тишината.
Вятъра в стаята ми броди - носи ми мълвата.
Лястовица в ръцете ми умря - не стигна
далечната , топла страна....

Планината квичи сякаш пес подивял ,
а сърцето мълчи. Рицар отдавна умрял.
Доспехите поклаща урагана -
спомен за предишният живот ...
отенък блед... кървяща рана.
Надянала на съществуването железният хомот.

Да се чувствам жива някак все не мога ,
тялото изстива и лицето ми сред песните погива.
А кървавото петно на стената ми говори ,
с глас пропит от мълчание .. за човека умрял
в изтезание....

Вятъра ме милва с ласки закъснели...
предишни - минали повели...
Закъсня о , ветре милостив.
За ласките ти не копнея вече...
дъжда се ражда в пламъка игрив...
душата литва на далече....

Вместо лястовицата предишно-жива ,
ще стигна аз в далечната страна...
Макар и мъртва бездиханно сива ,
ще те погреба о , птичко без крила ,
летяща в мътни и дъждовни - черни небеса.

[Tonita]

Вместо лястовицата предишно-жива ,
ще стигна аз в далечната страна...
Макар и мъртва бездиханно сива ,
ще те погреба о , птичко без крила ,
летяща в мътни и дъждовни - черни небеса.

Цялото стихотворение е невероятно, но последният куплет е най-силен и въздействащ. Браво! Поздравления, мила :kissoflove:

[BLUE_ROSE]

Планината квичи сякаш пес подивял ,
а сърцето мълчи. Рицар отдавна умрял.
Доспехите поклаща урагана -
спомен за предишният живот ...
отенък блед... кървяща рана.
Надянала на съществуването железният хомот.


[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[ilusia]

Благодаря за признанието милички  [heart__]