Наказанието

[`Fallen_Angel`]

Такам ... настрана садо-мазохистичните ви помисли ...


Защо хората винаги имат нужда да се стремят към изкупление на някакви грехове... а ако нямат грехове,тогава те се самобичуват и  наказват, за да не изпаднат в такива .. нужно ли е ... и защо

[ludnegar]

Ами защото човекът е грях в същността си

[repi-s-lychec]

Хората не се самобичуват от някакво си чувство за вина. Просто съжаляват за това, което са пропуснали. Каквото и да правиш и колкото и доволен да те прави това нещо, в човешката ни същност е да ни преследва мисълта, че ако сме били мааалко по-находчиви е могло да ни сполети нещо далеч по-интересно и ценно...

[XpacTa_lavista]

Не, според мен не...Ако човек има да изкупува някакви грехове, той рано или късно ще ги изкупи. Нищо на този свят не се губи просто току така. Единствено Бог може да ни бъде съдник за делата.

[Zatoichi]

Ако нямаш грехове,естествено е,че няма нужда от самобичуване.Но,никой не е безгрешен и следователно всеки си има своите неизкупени грехове.Според мен въпросът опира до осъзнаването.Осъзнаваш ли какво си сторил?Какво си сгрешил?Ако разбираш същността на прегрешението си,тогава какъв човек би бил ако не се стремиш към изкупление,към връщане на душевната ти хармония?!Пробуди ли се съвестта,това е доказателство за човешкото в нас.

[`Fallen_Angel`]

Въпросът ми е защо човек винаги се опитва да си вмени някаква вина, дори когато такава несъществува. Защо трябва да минава винаги през калта
А не за осъзнаването

[tonnny_bg]

Чувството за вина е нещо ,с което цял живот се борим.Поне повечето хора.Вина към другите,към себе си ,към всичко около нас.Незнам,може би сме перфекционисти някъде дълбоко в себе си ,може би искаме нещата да изглеждат по друг ,по-добър начин.И като не се получат и единственото ,което се сещаме е да се вменим някаква вина за случилото се.Просто ни идва отвътре.Това е.

[ludnegar]

Ами целият цикъл е такъв.Живота е низ от неприятни усещания и преживявания които се редуват и с приятни.Когато ти се случи нещо гадно си задаваш въпроса "защо?" и като не можеш да видиш явна причина,започваш да търсиш други причини.Имам неприятното прозрение че дори и чувствата са наследствени понякога.

[azzi]

Не бих могъл да го формулирам по-добре, затова привеждам този цитат:

"Човекът е същество разделено, той не е онзи чист и ясен пламък, който беше ти някога. Често неговият интелект воюва с емоциите, волята с желанията... идеалите му са в противоречие с обкръжаващата среда и ако ги следва, той познава болката от загубата, а ако не ги последва — мъката от измяната на мечтата. Каквото и да стори, за него всичко е откритие и загуба, поява и отпътуване. Той винаги оплаква онова, което си е отишло безвъзвратно и се страхува от онова, що иде. Разсъдъкът се противопоставя на традицията. На ограниченията, наложени от други хора, се противопоставят емоциите. И от триенето между тези неща винаги възниква онова, над което ти се надсмиваше и наричаше проклятието на човешкия род — вината!"

От "Господарят на Светлината" - Р. Зелазни.


А самото чувство, че носим вина, създава тежест в съвестта ни, която ни принуждава да компенсираме вината чрез дела, които да избутат егото ни на заден план.

[Feanor]

Ихаа, Зелазни, кеф! :) Нямам какво да добавя. :)