News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

В душата - прах от миналите дни

Started by Gentiana, January 19, 2007, 14:59:13 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


Утро бледосиньо... Тишина...
Портокалови цветчета в мойте шепи
сипят се. Напомнят ми нощта,
във която в теб се влюбих сляпо.
Нс не искам мълком да се връщам
в мрака.Там от теб и спомен няма.
В нощта като в плащ се загръщам.
Всичко ли бе само сън,измама?
Измислица ли бяха всички нежни думи?
Ръката ти в косите ми - лъжа?!
От болка днес без дъх оставам.Тъмно
е в моя свят и в моята душа.
Очакването е жестоко тайнство.
От него блика нежна светлина
и трепет див-убийствено пиянство-
разкъсва беззащитната душа.
Пукат ставите на бурята,пищи
от свойта тъмна немощ побесняла.
Дим циничен в облачно небе  пълзи
и се промъква подло в мойто тяло.
По улицата плиска се вода
и фаровете отразяват мрака.
Самотен пътник - моята тъга
на автостоп на ъгъла ме чака.
Какво остава след една любов?!
Забрава,тишина и...още нещо...
Умората руши немощен зов,
изстиват бавно спомени горещи.
Мъглата спомените ми размива...
Две стъпки към дома...Изстиват в мен
предадените чувства.Ти убиваш
душата ми , но сам си наранен.
Безсилна съм мига да променя...
Отчаяна се влачих ...век ли?! Колко?!
Не! Стига вече мерзка суета!
Кога ли за последно плаках?...Жалко...
Животът не е детска въртележка.
През тънкото стъкло на злобен смях
проникват светлини. Жестока смешка...
От чувства изгорели - шепа прах.
Студено е...В душата ми вали.
Не искам да си тръгвам,но...е време.
Виждам те...Вече знам...Не ме обичаш ти...
Остани си сам...Не! ...Дявол да те вземе!
Защо ме караш да се моля?!
Това е мъжка суета...
"Остани с мен още миг"?!..Строшен покоя
на хиляди парчета вятърът го разпиля.
Късно е, сърце! Листопадно е...Есен е...
Не се завръщай!Няма смисъл...Върви!
В душата ти локвите замръзват.Лесно е.
Всичко излишно зад теб захвърли!
В един безумен миг на самотна тишина
сърцето ми на парчета се пръсна.
Бели гълъби с наранени крила
в простора на чувствата падат. Късно...
На Дива статуя в градина с цъфнал цвят,
усмивка каменна към бъдното отправя.
Вековен прах в душата... Опиат...
Илюзия, че времето прощава.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

solitude

"Не съжалявай, че е свършило усмихни се, че е станало" :) Подобна мисъл имаше Г.Г. Маркес, но не ми се ровеше, за да я цитирам с точност :)
[evala] [evala] [evala] [inloveee] [inloveee]

Gentiana

Благодаря ти, Соли  :) [heart__]
Всъщност, това стихотворение и предишното са събрани в едно куплети, които съм писала в играта за напреднали поети,просто ми хрумна да ги свържа и да видя какво ще се получи.  [shame]
Дано да не е станала "манджа с грозде"  [lol] [lol] [lol]
Радвам се, че на теб ти е харесало творението ми.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

 :)Отиващата си любов е гладна уличница. [heart__]

Lucky

Това определено ми хареса! Браво Генти, както винаги... думите ми са излишни може би  [inlovee]

Gentiana

Quote from: rado on January 22, 2007, 18:03:06 PM
:)Отиващата си любов е гладна уличница. [heart__]
Нещо такова  [shame] [evil]

...дъждът се рови в сплъстените и коси,
а тя го черпи със хартийка от бонбонче.
По -ярко сини от небето нейните очи
пленяват мрака. Плачещо миньонче,
което под парцали пази нежна плът
с цвета убийствен на разцъфващо кокиче.
Дали ще я придърпа с коловози дълъг път?
Та тя е още крехко,мъничко момиче...

:)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: Lucky on January 22, 2007, 18:06:12 PM
Това определено ми хареса! Браво Генти, както винаги... думите ми са излишни може би  [inlovee]
Благодаря ти, Lucky [heart__]

Думите...Книжни лястовици
в небе от порцелан,
напукано от светкавиците
на нашите мисли.
Падат мокри,
превръщат се в целулозена кал.
Никога не сме били по-чисти.
И , ако съблечем всички тежки дрехи,
които стягат гордите ни души,
дали пролетта ще се излъже
да разцъфне по-рано?
Сега, когато дори зимата ни измени
и наместо сняг със Слънце
прави в представите ни рани.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

nejno_angel4e

My heart is my strength...
...and my weakness

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

Quote from: Gentiana on January 23, 2007, 03:47:38 AM
Quote from: rado on January 22, 2007, 18:03:06 PM
:)Отиващата си любов е гладна уличница. [heart__]
Нещо такова  [shame] [evil]

...дъждът се рови в сплъстените и коси,
а тя го черпи със хартийка от бонбонче.
По -ярко сини от небето нейните очи
пленяват мрака. Плачещо миньонче,
което под парцали пази нежна плът
с цвета убийствен на разцъфващо кокиче.
Дали ще я придърпа с коловози дълъг път?
Та тя е още крехко,мъничко момиче...

:)

[heart__]