Свита плачеш

[PurpleANGEL]

Гледам - свита плачеш долу,
черни мисли те измъчват пак.
А вятъра навън ти пее соло
във вечерния самотен мрак.

Защо така, любов прекрасна?
Недей да плачеш във нощта.
Болката ти е така ужасна,
че чувствам я и в моята душа.

Не тъжи, самотата е измама,
която на сърцето ти тежи
и отваря там дълбока яма,
сътворена от безброй лъжи.

Но аз съм тук и те прегръщам,
сълзите ти бърша със перце,
всяка нощ при теб се връщам,
давайки ти моето сърце.

На ръце си те поемам, мила,
както правех до сега,
давам ти любов и нежна сила
и лекувам твоята тъга.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Има една мисъл... Мисля, че я беше казал Христо Мишков:
"Истинският приятел не ти бърше сълзите, а не те кара да плачеш."   [saddd]

[Angel Soul]

ама лирическата героиня не плаче заради лирическия герой [намиг]