Сърцето живо е...и в статуя от камък

Started by Gentiana, January 15, 2007, 01:18:57 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Gentiana

Аз ли съм това
в окото на гарвана от камък?
На хребета на времето
винаги е ветровито
и въздухът горчи
от талазите саждени
на изгорели мисли
и затворен в снежинки пламък,
който бавно се хлъзга
на утрото по мраморните страни.
Разтворените пръстчета
на закачливи надежди,
като метличини
улавят на небето синия цвят.
Малко преди да мръкне, ще завали.
По - всичко изглежда
розата на ветровете
в ревера на мълниите ще разцъфти.
И когато Луната -
презряващ нар, се търкулне
през клоните
на най- високото ,
ударено от мълния дърво,
"Аве Мария" тишината
на древен орган ще изпълни.
Ще слезе нощта-
горда богиня,
благославяща на нищите
тъжното пиршество.
В паничката на просяк
се търкулва усмивка-
рядка жълтица
в един намръщен свят.
Цял живот на светлината
сме уж, прилежните ученици,
а все ни късат на финала.
И с наведени глави
се връщаме бавно назад.
И кълни недоволството-
плевел жилав и страстен.
Думите на покорство
стипчивата му кръв ще задуши.
Когато изгрее слънцето,
победило в единоборство
мрака разблуден,
истината в сърцата ни,
безсрамно гола,
ще се роди.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

solitude

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee]

zaiche_f

Прочетох го и сякаш се изгубих между редовете на стихчето.
Много е красиво и истинско.Поздравления  [cvetee] [cvetee] [cvetee] [wish all my love]
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

Tonita

Quote from: zaiche_f on January 15, 2007, 20:15:40 PM
Прочетох го и сякаш се изгубих между редовете на стихчето.
Много е красиво и истинско.Поздравления  [cvetee] [cvetee] [cvetee] [wish all my love]

Чудесно е  [cvetee]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: zaiche_f on January 15, 2007, 20:15:40 PM
Прочетох го и сякаш се изгубих между редовете на стихчето.
Много е красиво и истинско.Поздравления  [cvetee] [cvetee] [cvetee] [wish all my love]
[inlovee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: Tonita on January 15, 2007, 23:04:38 PM
Quote from: zaiche_f on January 15, 2007, 20:15:40 PM
Прочетох го и сякаш се изгубих между редовете на стихчето.
Много е красиво и истинско.Поздравления  [cvetee] [cvetee] [cvetee] [wish all my love]

Чудесно е  [cvetee]
[heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.