Епикриза

Started by dodic, January 14, 2007, 22:49:17 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic



Жалко е че времето така ни спъва,
можеше да е и по-добре,
тръгвам, вънка веч се съмва,
слънце в тъмното ще задере,
а и аз не любя светлината,
прогаря моите очи,
не е меко кат луната,
вярвай - ще ме ослепи,
и как тогаз ще виждам тебе,
как ще вдишвам твойта красота,
лъч в очите тъй потребен,
нежност в меката ръка,
знаеш трябва да изчезна,
преди да е пропял петел,
преди тепсията над мене звездна,
утрин хлад да е отнел,
иначе загивам рано,
без любов да съм видял,
без глава на женско рамо,
с тишина да съм допрял,
без да зная що са ласки,
с жар във пламнало сърце,
и целувки с райски краски,
нежност между две ръце,
трудно ми е, ти го знаеш,
трудно е да тръгна в този миг,
прелъстително така ухаеш,
ала утро идва с вик,
пусни ме, утре ще се върна,
щом изгреят пак звезди,
с лунна сянка ще прегърна,
тяло нежно що гори,
утре пак ще стане тъмно,
ще долитна с първи мрак,
чаши с чувствата до дъно,
ще отпием с тебе пак,
тръгвам, слънцето излиза,
ден надига сънена глава,
знаеш мойта епикриза,
съществувам само през нощта.

Понякога, от себе си се скривам

black embrace_f

съществувам само през нощта.. - заприлича ми на историята за Дракула...
....ако си сложиш розови очила, силната светлина няма да те ослепи....
Чудесен стих....
....Много въздействащ....
Браво!!! :)

meteor

Браво. Много добро.
Нека другите да внасят ред в хаоса.
Аз пък ще внасям хаос в реда.

nejno_angel4e

 [bravisimo] [a taka] [cvetee] браво!!! Невероятно е.. [heart__] [inlovee]
My heart is my strength...
...and my weakness