Истината боли

[ilusia]

През пурпурни завеси утрото наднича над града ,
и бавно не усетно буди се деня в идилия
нежност и тъга преплитат пръсти в тази суета ,
и пада дъжд като незаменима сълза.

И една история прокрадва се сред спомени
и пепелища , на минали - изстинали огнища;
Бе каквото бе и всичко свърши - а не бе.
Толкова много ти дадох , толкова отнех.
Жива прогарях в тебе вечният лед.

Мириса на предишната болка навява тъга ,
сякаш в мрака горещ изстива деня .
Вледенява се гълъбицата бяла ,
в отровното лоно умира света.
И възражда се малката надежда белязала
хората и любовта . Белеза прогаря в дъжд от
сладостни лъжи. И всичко свършва. Истината боли

[solitude]

.... но и освобожсава! Нацелила си точното ми настроение защо ли2 :)
[bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[ilusia]

ами дали освобождава....
не съм съвсем убедена мила [heart__]

[Tonita]

ами дали освобождава....
не съм съвсем убедена мила [heart__]

В това и аз не съм съвсем убедена, но съм абсолютно сигурна, че  стихът ти е страхотен