Мрак

[zaiche_f]

Живея сякаш във килия,
но без прозорци и без светлина.
Прокълната съм с някаква магия,
а моят вечен спътник е скръбта.
И този мрак,обгърнал ме отвред,
така ме мъчи и ме задушава,
акълът ми от ужас е обвзет,
душата ми безмълвно страда.
Крещя и драскам по стените,
светът не чува,той мълчи.
И спомням си отчаяно за дните,
когато имах своите мечти.
Как искам да извикам,че ме има
и да ме чуят от дебелите стени,
как искам да се чувствам жива,
а не мъртвец с изстинали очи.
Отдавна е погубена душата,
а аз през кървави сълзи се смея,
така абсурдно е това,което
ме кара да си мисля,че живея.
Край мен минават сенки непознати
със същите невиждащи очи.
Прокълната да бъде любовта,когато
до смърт от нея те боли!
И става тя тогава слънце
и хляб,и въздух,и вода,
една мелодия,която не омръзв,
прекрасни цветове - дъга.
Но страшно е,когато тя си тръгва,
отнема и последната мечта,
във миг душата ти изстръгва,
остава само тъмнина...

                      Автор: Мила Пейчева  [inlovee]

[vesselin]

Великолепен стих!