News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

На онази, която чака

Started by Nepokylnal, January 10, 2007, 01:18:58 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Nepokylnal

От Ада, ако чакаше писмо,
навярно щеше тя да го получи,
но не от мен,о, бедно същество -
аз нямам милост. Все така се случва.
Небрежно хвърлям фаса си в трева-
уж е зелена, а пък всъщност -много суха
и пламва луд пожар. Каква беда!
Виновен ли съм, че била е глуха,
когато съм намекнал да стои
далеч от моята себична, горда същност.
Да изгори до корен, да горчи !
Нещата как кретенски се обръщат...
В началото е маргаритка. Цвят,
от който ми се иска да отпия
росата първа в утрин бяла. Глад
за нежна обич във душата крия.
Превръща се във лотос чер,ревнив.
Забавно ми е, с нея си играя.
Залагам стръв-усмихнат, мълчалив.
Че ще се хване, то е ясно. Аз го зная.
А после...уффф, досадницата тя...
преследва ме като ловджийско куче
и ляга ми в краката - пак трева,
но вече спъва ме.Ех, как не се научи?!
И вече няма нежност, има само грях,
така досаден, че ми се повръща...
от миналото станало на прах.
Живота взетото на заем, през носа ни връща.
Как да и кажа, че излишна ми е днес?
Защо пък да се цапам с думи тежки?
Да си троши главата. В неин интерес
е да се осъзнае, че е просто моя грешка.
И тя го знае.И ще замълчи...
Полека в мрака глъхнещ ще изчезне.
Помръква слънцето и споменът горчи.
Пропада миналото в черна, страшна бездна.

solitude

Жестокостта е прикрита форма на страх! Човек е длъжен да излезе от всяка ситуация с чест! [bravisimo] [cvetee]

ackasha

Наистина МНОГО ми хареса  :flowers:
.

balrog

Чудесно пишеш, Nepokylnal  [bravisimo]

solitude

Казват, че във любовта също имало сезони.
Първа идва пролетта и...маргаритки са наболи.
Нежни и страхливи трепкат им листенцата едвам,
но способни са да те омаят със вълшебен аромат.

После идва времето на знойно тежко лято.
Черен лотос във водата гордо цветове разтваря.
Иска той вниманието твое цяло-
ако не с отровата си те изгаря.

И докато се обърнеш е пристигнала и есента.
Покрила е земата с кални думи и листа.
Тревата попарена, изсъхнала е от слана,
а ти се спъваш в нея- ех каква съдба!

Сега вървиш решителен и малко по-спокоен.
Нали е зимата на чувствата- цветята са изкуствени.
И само нощем във съня си  потопен и упоен
сънуваш целувките на маргаритки чувствени
[cvetee] [evala]

Tajni4ka_:(

Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

ivorysoul

страхотно написано, почти ала Шекспир:) поздравления
Let your soul be your pilot

black embrace_f

.....Как се променят само нещата.....
...и ситуациите,.... и хората в тях....

.......Всичко е толкова сложно........
Да се живее е трудно, но не и невъзможно....
Толкова ми хареса този стих.. - болезнено реален.....
..красив..... и истински....въздействащ,.....идеален...
Браво, Nepokylnal!!!!! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

levskarkata01

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: :flyingkiss:
Тъпо е да се напием и да пълзим, когато може да се напушим и да летим!!!Xa-xa-Xa-xa-Xa..!!!!

Angel_Eyes

Много познато ми звучи, но тя ще страда страда и ще се измори..
За някои хора любовта найстина е просто игра, а за др, тя е всичко тя е въздуха, водата..

Но иначе добро стихче.
Любовта - тя започва тогава когато заради друг ти си готов да измениш на себе си!

SkitnicaVmoretO

Думите са излишни  [cvetee] [cvetee]

Nepokylnal

Благодаря ви за коментарите  [evala]
Това бе просто лирическа измислица  :)
Никой не заслужава да бъде използван и захвърлен.
Любовта трябва да ражда любов, както усмивката-усмивка.  :)

Nepokylnal

Quote from: solitude on January 10, 2007, 09:23:31 AM
Казват, че във любовта също имало сезони.
Първа идва пролетта и...маргаритки са наболи.
Нежни и страхливи трепкат им листенцата едвам,
но способни са да те омаят със вълшебен аромат.

После идва времето на знойно тежко лято.
Черен лотос във водата гордо цветове разтваря.
Иска той вниманието твое цяло-
ако не с отровата си те изгаря.

И докато се обърнеш е пристигнала и есента.
Покрила е земата с кални думи и листа.
Тревата попарена, изсъхнала е от слана,
а ти се спъваш в нея- ех каква съдба!

Сега вървиш решителен и малко по-спокоен.
Нали е зимата на чувствата- цветята са изкуствени.
И само нощем във съня си  потопен и упоен
сънуваш целувките на маргаритки чувствени
[cvetee] [evala]
solitude,стихът ти е прекрасен  [gentle-fen2]

solitude

Благодаря! :).Трябваше да е с цветенцето [shame] Аз не съм специалист по стоманите [namigG] Макар че прочетох, че окисляването /корозията/ се получавала от малки микроорганизми [lol] [lol] [lol] примерно на съмнението :)

Nepokylnal

Спокс  , не е моето.
Това го намерих тук някъде, търкаляше се безстопанствено и реших да ти го подаря  .
Моето все така си е корозирало и на мен си ми харесва.
През дупките му виждам небето . :)