На кръглата маса с остри ъгли!...

[{dulgokoska}]

Заповядай, Рицарю... Наздраве!...
Меча там си остави...
Повярвай, мъничко остава...
Наливам ти бокал... Магаре...
Го носи, падайки, с кърви'...
Но интерес за Теб не представлява...
Издиша там, отвън на двора...
Изоставих го...
За Теб...
После ще се върна... Скоро...
Да видя...
Имало ли е късмет...
Забрави сега... Пийни си...
Искам да си весел днес...
Масата с любов изписах...
Орлите сготвих... Подкрепи се...
Арбалетът с лек финес...
В сърцето право ги прониза...
На коня ти слуга му служи...
Овес не ще да му даде...
Храна отбрана му поднася...
Кръв, месо и кожи...
Знам, обича да яде...
Ще ти го върна с весела гримаса...
А за Теб... да, още има...
Души на лъвове... изпекох...
Овкусих ги с хищна мас...
Приготвих супа от лавина...
Сняг затворих и... нарекох...
Да стопи те във воднист пейзаж...
Седни на тази черна маса...
Кръгла... чест, достойнство...
Сила... Твоя слабост...
Мечът ти - с геройски блясък...
Остър... сам, а войнство...
Пронизва и боде... Като ъгли в потайност!...
***
Заповядай, Рицарю... Наздраве!...
Меча там си остави...
Само малко ще останеш...
Усещаш нещо непознато...
Съвършенството боли...
Кръглостта най-остра е понякога!...

[Eamon]

Не знам другите на какво мнение ще са но мен ме натъжи адски много :(((((((((( [shame] [shame] [shame]

[ackasha]

Наистина е много, ама много чувствено и красиво  :flowers:

[dodic]

Обожавам рицарски историйки и ако имаше машина на времето с най-голямо удоволствие бих се пренесал в рицарските времена.
Страхотен стих. Най ме грабна онова -
"Души на лъвове... изпекох...
Овкусих ги с хищна мас..."

и още много други.

Браво на теб. :) [bravisimo] [a taka]

[Zatoichi]

Съвършенството боли когато
галиш го с метална ръкавица
и с желание в доспехи - тъй сакато,
разкъсваш всяка негова частица...

[meteor]

Незнам с какви чувства си го писала , но аз го прочетох със силна превъзбуда. Изключително ми хареса това, което си написала. Поздравления.

[bezdaren_nekadarnik]

 [ihuuu]

[{dulgokoska}]

И тогава на какво ли заприличва...
То става наранено, твърде грубо...
Съвършено се във друго преоблича...
И със болка вече не е чудно...

Не съм си определяла емоциите, просто това се получи след моето "изливане" и благодаря сърдечно, че отделихте внимание, енергия и също емоция, за да ме прочетете!