Предсмъртна изповед

[ilusia]

Тишината се прокрадва зад стена от мълчание ,
а думите тука са наказание ...
И моята изповед е горестно желание ,
на предсмъртното ми стенание...

Свят сама си изградих и реалността
пресътворих. В изгнание пратих
душата си в света на красивото мечтание ,
и дойде часа на мойто наказание !

Мъртва бродя сред хората ,
в нощи безсънни  , диря пътеките лунни.
Следите оставям по поляните ,
а душата ми - изкълваха я враните.

Сама се погубих в огън животворен .
И диханито ми разля се в пъкала отворен .
Докосването ми е истинска агония ,
и на смърт ухая с парфюм на арония .

Завръщам се в миналото ала рухват
подпорите илюзорни и срутват се
замъците придворни .
А аз се страхувам за помощ да помоля ,
и силна се наричам и болката в себе си отричам.

И ето умирайки зад стени от мълчание ,
моята изповед намери сказание..
не на думи , не в желания ....
а в тихи изтезания .
Бедна съм , нещастна дори и така жестоко
боли....  отворена рана в душата кърви...

Прощална песен не свиря . Аз пея с мъртъв гласец ,
и есента умело ме обича ... а смъртта в дрехата си
от любов облича...