Лебеда

[ilusia]

Да потъна в очите на лебеда бял ,
в самота жестока с прекършено крило ,
сред листопада есенен  умрял .
Да потъна в очите му - огън в отрова ,
да прегърна мечтите му - моите в страст
изгорели от пепел да възкресявам не мога .
Да обичам на заем една илюзия красива ,
да мечтая да бъда жива....

Да докосна перата му - нежна коприна ,
и да потръпна в чистата перушина.
Да се сгуша на сигурно място ,
от ежедневието ми тъй скоростно , бясно .
Да избягам в душата на лебеда - съществото прекрасно ,
да се родя в сълзата му стенанието страстно.

Пред погледа ми черни гарвани кръжат ,
небето в почерняла дъга...
Ще дойде ли дъждът и тоя път ,
да измие кървавата земя ?
А лебеда ... в несвяст лежи и сърцето му
малко невинно тъжи..
Ех птицо моя на дивните желания ,
къде сега остави ме в земни изпитания ?
Ела... ела.. в тебе да се сгуша...
да намеря покой , подслон да ми бъдеш ,
от слънчевия зной ....

Птицо на моите копнежи не леки ,
чудата моя съдба...
Махни ми скъсаните дрехи , облечи ме
в робата на Любовта .
Вземи ми дребните монети ....
скъпо струващи обети !