Песея-приказка за любовта

[Gentiana]

    

Тази приказка прочетох в един форум, може би и на вас ще ви хареса...

Песея - момичето от пясък се родило от нежната целувка между морето и брега му. Тя била красива и нежна, имала кожа от кадифе, сини и дълбоки очи, като самото море, и златни коси-подарени й от слънцето. Те били дълги и красиви и покривали цялото и прекрасно тяло . Щом запеела с кристалния си глас, всичко замирало прехласнато от красотата и нежността, които струели от песните й. Песните на пясъчното момиче достигали от дъното на морето до най- отдалеченото кътче на света- Леденото море. Там при Леденето море се събирали на среща четирима братя -Ветровете: Южняка-веселяк, Западняка-бохем, Източният- вечно умислен и зареян нанякъде, и Северняка- Северин, който бил вечно намръщен, а и при най- малкото му подухване, всичко замръзвало от студ. Очите му били сини и студени, красивото му лице не се усмихвало,а къдравите му коси винаги разпиляни от тичането по земята, не знаели що е гребен. В един ден, когато слънцето се мъчело да пробие през многобройните облаци по небето, четиримата братя се срещнали там, край Леденото море. Всеки искал да разкаже за своите срещи с природата и хората от далечните страни, които е посетил . Веселяка Южняк казал:
-Братя, хайде да се погоним, преди да си заразказваме чудни истории?
-Източният вятър отговорил:
-Поне веднъж бъди сериозен, и не се дръж, като хлапе.
Западняка влизал в тон на най-малкия брат ,и се усмихвал:
-Нека се погоним , после ще говорим.
Тогава най-големият им брат, Северин ги поглеждал из под заснежените си вежди, и те млъквали, защото знаели, че са прекалили.
И точно в един такъв ден, когато се надпреварвали да се закачат и спорят, песента на прекрасната Песея достигнала до Леденото море. Братята се сепнали и замлъкнали в плен на прекрасния глас. Очите на Северин засветили с особена светлина. Братята му весело се засмели.
-Ти май се влюби в този глас , а ?- попитал весело Южняка.
Северин мълчал, нищо не отговорил, но станал умислен и тъжен. Мечтаел за прекрасното момиче, което пеело най-прекрасната песен на света. Решил, че ще я намери и ще й каже, колко я обича.
Сбогувал се с братята си Северин , и тръгнал на път през морета и океани, Песея да намери. Звездите му светели в най-тъмните нощи. Луната му правела компания. Денем птиците летели край него, и разбирали, че е устремен към нещо прекрасно и истинско. Летял Северин към Песея сгрян от непознато за него чувство дотогава -любовта. Достигнал дома на прекрасната девойка. Още щом вдигнала взор тя разбрала, че той я обича. Силата на любовта му се предала, и в нейното сърце. Тя му се усмихнала и протегнала ръце към него. Той се затичал към нея, за да я прегърне, но Северин не помислил,че силата на прегръдката му и студът ще разрушат момичето от пясък. Той я докоснал с любов, а тя се разпиляла на хиляди песъчинки сред пясъка и морето, и в ръцето му не останало нищо. Северин заплакал с ледени сълзи. Песея била се сляла с морето и пясъците, с бялата морска пяна и вълните на морето. Песея изчезнала, точно толкова внезапно, както се била родила, докоснала любовта за миг, и се превърнала в пясък на кристали и синьо море...
Северин се намръщил още повече. Студеният вятър направил така, че всичко от него да зъмръзва, и сърцето у станало по-кораво и студено. Нито братята му, нито слънцето, или звездите можели да стоплят сърцето му. В редките случеи, когато утихвал и притаявал ледения си дъх, той мислел за красивата Песея-момиче от пясък, и потъвал в мечти по прекрасното момиче, което докоснато от силата на ветрените му ръце се разпиляло, за да се слее с вечността. Страдал Северин, и никога не забравил за нейната чудна и нежна песен. Така там в Леденото море, когато бурите утихнат за миг всички обитатели знаят, че Северин мисли за Песея, дори птиците млъкват, за да не прекъснат мислите му изпълнени с любов и тъга по прекрасното момиче от пясък.

Там на края на света в голямото Ледено море, където се събират на среща ветровете, четирима братя все още се разнася легендата за Песея и прекрасната и песен. За любовта на Северин и дългото му пътуване към нея. Всички помнят прекрасните песни на пясъчното момиче дълбоко, дълбоко в сърцето си, но най- много красивият и суров вятър Северин. Той никога не забравил момичето от пясък, което сгряло сърцето му с магията на любовта. Песея присъства и до днес във всяка една песъчинка на морския бряг и във всяка една морска вълна. Когато слънцето докосне пясъка той засиява, защото там сред пясъците тупти нейното сърце и светейки иска да каже на Северин, че го обича и помни, и пясъкът прилича на злато, защото златните коси на Песея и прекраснто и сърце са там сред пясъците и морето, и бялата пяна, дори в песента на вълните е нейната песен. Всеки път, когато Северин заплаче и завие от мъка по Песея, всичко замръзва вледенено от мъката по неосъществената му обич и прекрасната девойка, която още помнят всички от бреговете, океаните и моретата.
-Песея, Песея, Песея...
Така плаче и вика Северин, но тя никога не му отговаря, защото е разпиляна навсякъде, само златният пясък блести по-силно в опита си да му каже, че го обича.

автор: Лили Спасова

[krasimir]

приказката ми хареса, за което ти  благодаря и те поздравявам.
В нея има една необикновена  любов,
недокосната, непомилвана разпиляна, и в същото време красива и нереална.
Светът се върти около любовта, без която не може,
никое същество да живее и диша  истински.
Понякога се чувствам като приказен , изгубен..  герой, къде е моето място?
Коя е моята приказка? А те са много....  разказани и недоразказани.
Да продължавам ли да се лутам, да търся, докога ще е така?
Искам душата ми да намери покой и да спре да се лута
във тази омагьосана гора, в която  няма светлина и топлина...
Вървя в  нощта и търся  сльнцето да погали моята  душа.
Въпроси, а къде е отговора?....    Как да го  намеря,
а самият живот  не е ли една голяма приказка със недописан край?.........
Е това е животьт-мечти, стремежи, безсънни нощи, в търсене, откриване, блажен сьн...  щастието и любовта.
Любовта,  единствената дума, която  притежава  силата да разтърсва човешките сърца, дума,  която те кара да се  чувстваш  значим и обичан....  и да преминаваш  успешно  всички препяствия  от своят  живот
искам чрез любовта си да правя хората около
мен щастливи и да ги карам
да се чувстват желани
и високо ценени...
Любовта не е ли една  голяма  приказка.. не зная ?



Вярвам в слънцето - дори когато не свети.
Вярвам в любовта - дори когато не е проявена.
Вярвам в Бога - дори когато мълчи.

[Dalechen]

"Тази приказка прочетох в един форум, може би и на вас ще ви хареса..."
А аз ти казах в този друг форум , че наистина много ми хареса :)

[`Fallen_Angel`]

тя никога не му отговаря, защото е разпиляна навсякъде, само златният пясък блести по-силно в опита си да му каже, че го обича

Във всеки спомен, във всеки един момет, във всеки предмет, на всяко място, ти ще виждаш мен и любовта ми... стопли се в моята любов и знай, че съм до теб

[sadness_MASTER]

аз се топля и не ме е страх да се топля.Защото любовта ти ме сгря още преди да те прегърна за пръв път и си те намерих вече сгрят от нея за разлика от Северин.И няма да те разпилея.Обичам те!