Лъжлива сянка на душа

[Gentiana]

Разтвори шепите ми
и постави там душата си,
но Господи, защо се тя стопи
като снежинка и изчезна
в мокротата си?!...
От ужас вкамених се.
Не и ти.
И аз разбрах -
не е била душата ти,
а само сянката и.
Някаква лъжа,
с която искал си
да купиш свободата си
и най-красивите ми чувства.
Без вина
обръщаш гръб
и се стопяваш в мрака.
Не казваш нищо.
Като камък бял мълчиш.
Не осъзнала, че е късно,аз те чакам
и правя от отсъствието ти фетиш,
а в шепите ми стине празнотата,
от тази твоя, "уж дарена" ми, душа.
Ще плисна във очите си лъжата и
и нека ослепея! Нека! Да!
Ще скитам сляпа
по най-тъмните вселени,
където и така е черен мрак.
А ти не смей да се докосваш
пак до мене!
И нека Адът ме погълне
с грозен грак!

[tonnny_bg]

Как е възможно да се пишат тъжни стихове ,без да чувстваш тъга в душата?
[gentlefen] [hugs and kisses] [flowers] [flowers] [flowers]

[Gentiana]

Чувствам я  :)
Просто не е толкова силна , както в стиха ми.
Така да се каже, поставям я под лупа и се получава това, което четете.  :)
А ако не си изпитвал тъга , наистина не можеш да напишеш нещо истински тъжно. [shame]

[burning_acid]

Желая ти повече радост и по-малко тъга!

Но и тъгата е нужна, защото в нея се пишат едни от най-дълбоко докосващи душата стихове!

Поздравления за твоя стих!!!  [inloveee] [bravisimo] [bravisimo]

[Gentiana]

Аз обичам да ми е тъжно  :). Дори съм пристрастена към тъгата.
Някога един приятел бе написал, че съм родена за нея   [shame].
Май е прав.
Благодаря ти! [heart__]