БеЗ СантИменТалНосТ...

[black embrace_f]

През ветрило от паунови пера поглеждам...
Очаквам пред себе си да видя нещо по-различно...
Внимателно в сумрака сив се вглеждам....,
но всичко ми е толкова познато и до болка безразлично...

Снежинките навън във бесен танц се носят..
и са щастливи, макар че съществуват мимолетно...
Изпепелените ми чувства емоция скандална просят....
Не искам животът ми да мине бавно, неусетно...

Портокалов е цветът на моите представи,
но реалността във булото си черно ги обвива...
Миналото ми във настоящето следите си остави,
съдбата пък горчива чаша със отрова ми налива....

До дъно ще изпия смъртоносното си полагаемо...
Неудовлетворение ще се разлее в цялото ми тяло...
Ще се усмихна странно и дори неузнаваемо -
желанието ще остане, макар сърцето да е спряло.....

[Babuzil]

Много готино ...   [confused]

макар и да навява  .. няква  тягостна  сивота    ....

Усещам  с4упени  идеали ...   [confused]

Много  добре  си  уловила  чуството ...  браво ... [bravisimo]

[black embrace_f]

Много готино ...   [confused]

макар и да навява  .. няква  тягостна  сивота    ....

Усещам  с4упени  идеали ...   [confused]

Много  добре  си  уловила  чуството ...  браво ... [bravisimo]

И ти добре си схванал смисъла, ням поет!!!
Мерси за коментара.... :)