Прегръдките ми от коприна

[ilusia]

За кой ли път завръщаш се в прегръдките ми от коприна ,
окаян , тъжен и смутен... от година на година пак на
своят свят си в плен.

За кой ли път сякаш нищо вчера не е било ,
глава склоняваш на крехкото ми рамо...
За кой ли път молба за прошка има ,
в безмълвните слова... и от година на година ,
завръщаш се в прегръдките ми от коприна.

Приех те ... отчаят , тъжен - наранен.
Прибрах те в душата си окаяна ,
сама избрала своята орисия ,
скитница задоволяваща се със просия.

Такава съм. Едва сега разбрах...
и тази моя същност не е грях...
Изгубен да те приласкавам ,
утеха в мъртви нощи да дарявам...

Вечно ли ще бъда тази жена ,
дарила сърцето си на света.
И стар и млад... в живота всеки
застрашен от поврати нелеки ,
в прегръдките ми от
коприна , да се връща от година на година.

Душата си в пропастта погребах ,
няма вече "мен" , едно сърце човешко
самата аз отгледах . Сърцето на ангел
изтъкан от хорската тъга... сърце на демон ,
в човешка суета.

Обич , нежност искам да даря..
на теб , на него... на света.
Колко болка има , в самота отидоха мнозина ,
на онзи свят далечен , далечен... ала вечен.
Боли ме днеска да те гледам пак така ,
една сълза в безмълвно отрицание ,
за стореното ти деяние , пак душевно наказание.

Ела...и тази година приюти се в прегръдките ми от коприна ,
окаян , тъжен ... и смутен , на болката си тежка в плен...
Целувка - ангелско дихание поднасям ти с аромата на свежо упование ,
ела.. в прегръдките ми от коприна , завръщаш се всяка година

[vanilla_g]

Mило , ти си истински ангел  [inlovee]

[ilusia]

 [shame] ЕХ мило... да бях  [shame] [inlovee]