И сега какво?

[Lucky]

"Мразиш ли ме?! Кажи ми честно... Мразиш ли ме, че не можеш да ме забравиш?! Ти си като мен.. познавам те добре... Аз мразя себе си.. че само ти си в сърцето ми и в мислите ми..."... Точно това Антонио намери намери написано на едно листче на земята в кафето където ходеше. Не беше от най-любопитните.. но нещо го накара да го прочете! Той го взе.. позна почерка на бившата си приятелка... Стана му гадно.. нищо, че вече отдавна не мислеше за нея.. Стана му гадно, защото разбра, че по някакъв начин я беше наранил... А може би той имаше сърце... Имаше да! Но не искаше да го показва... За него беше важно хората да знаят, че той е велик плейбой и не може да обича само едно момиче.. че лъже и мами всяка своя приятелка... но точно с тази, не можа да се държи така.. и заради това я заряза. Винаги когато я нараняваше той и се извиняваше.. Веднъж бяха останали само двамата.. Той и каза "Не искам да се обвързвам.. Винаги съм бил нараняван.. Никой не може да ме обича.. на никой не му пука за мен.. тогава защо на мен да ми пука за тях..." На Савина (Бившата му.. която тогава му беше гадже) и стана леко кофти и само каза "Аз мога да те направя щастлив и мога да те обичам.. сигурна съм.." Тогава той се изправи и я целуна.. Каза и "Не казвай неща, който не мислиш.. защото мога да ти повярвам.." савина каза "аз никога не казвам неща, които не мисля... за това ми повярвай"... Така те бяха известно време заедно! Но както споменах Антонио си беше надувка... след малко време беше с едно друго маце.. защото знаеше, че савина е на почивка и няма как да го види.. но... Тя не беше заминала.. почивката се беше отложила за 3 дни по-късно! Когато савина разбра.. затвори очите си и се направи, че нищо не знае за това.. защото не искаше да се кара с него.. Тя го познаваше по-добре от себе си и наеше, че той е способен на всичко.. Когато се видяха вечерта тя нищо не му каза, държеше се така сякъш нищо не е станало :) Той се почувства гузен и цяла вечер я прегръщаше и я целуваше.. тя само му каза "Не ми се подмазвай.. всичко знам.." и му се усмихна чаровно.. Да! Той точно за това я обичаше толкова.. А дали наистина я обичаше или просто си беше намерил момиче-балък което да му вярва на лъжите... Но тя не беше балък.. просто искаше да го промени... Всичко свърши толкова бързо.. Антонио я забрави... Савина си намери друг приятел... Но всеки път се засичаха в кафето.. и разменяха кофти погледи.. разминавахе се, все едно, че не се познават.. гледаха се тайно.. но никоий не даваше и една усмивка на другия... Беше 30.12. ... беше минало много време от края на тяхната връзка.. Савина отиде с приятели в друго кафе.. и въобще не и беше минало през умът че може да го срещтне там.. Когато антонио я видя сякъш искаше да избяга.. гледаше я цяла вечер и прегръщаше новата си приятелка така сякъш беше лудо влюбен в нея.. савина направи поглед от рода "Не ставай смешен.." но всъщност искаше да каже "какви ги вършиш нали за теб бях една.."... Тя беше силна... а него това го дразнеше.. Започна да минава покрай нея по 100 пъти... гледаше я, усмихваше и се.. но тя се правеше че не го вижда.. на него му ставаше още по-неловко.. накрая тя мина покрай него, защото отиваше при една своя приятелка.. блъсна се в някой и когато вдигна очи видя, че се е блъснала в него.. той я погледна някък странно а тя само се усмихна и каза "сории... весела нова година.." Веднага на лицето му изгря усмивка. А савина отиде при приятелката си и отдавна вече беше забравила че е срещнтала антонио.. Неговата приятелка пък така я гледаше.. идваш и да я хване за косата и да я изгони от кафето... И този ден мина.. на следващия ден беше нова година.. когато стана 12:00.. савина си взе телефоона и му написа смс.. "тони честита нова година.. пожелавам ти много щастие, късмет и любов.. която от мен не можа да получиш..." е той не и отговори на смс-а.. но беше ясно, че се е засегнал.. не знам.. каква ще е следващата серия в тяхния филм... но определено става интересно! Лично аз им желая любов завинаги...

[medenata]

Ей много е хубаво..  [plqs plqs] ми измисли и други сериики де...  [lol]

[Lucky]

М.. :) трябва да видя как ще се развият нещата...

[ackasha]

Наистина е много хубаво !!!  [bravisimo]

[Lucky]

Благодаря сладурче! :)  [cvetee]

[Lucky]

... Минаха празниците... но за Антонио и Савина, все още не бяха минали! Те си продължаваха да си ходят по кафета и дискотеки (поотделно естествено..). Дни след Нова Година Савина отиде в любимото си кафе.. Говореше си с приятелите си... дам... винаги когато се съберяха персонала на кафето беше забавно.. особенно, когато савина е там... смееха се в несвяст за малки неща.. но им беше приятно всички заедно.
* * *

вратата се отвори. Вътре влезе момче... не много високо, с кестенява коса... и най-хубавите очи на света! Да това беше Антонио. Савина започна да бърка думите си, не знаеше в коя посока да погледне... но пак остана на положение (за пред него)...
- ОоО как сме.. за много години...
-За много, Савинка.. абе ний с теб не се ли видяхме бе?! - попита Антонио някък заинтересуван...
-Ам.. не си спомням... май не! Ела да те гушна..
Антонио тръгна към нея.. гушна я.. за тях тази прегрътка траеща 5 секунди се оказа най-дългата прегрътка на света!
-Хайде сега, гушни ме пак.... и от тази страна хахаха - Антонио беше щастлив, че я вижда... но защо ли се правеше на луд?!
* * *

-И как си ти, я разказвай... как прекара Нова Година - Тони се правеше на много загрижен... но...
-Ами как.. бях на работа. абе не се оплаквам :) - савина също се правеше на непукист
* * *

Незнайно защо, Антонио развали момента:
-Чеки да звънна на приятелката ми да я видя как е...
Савина само се усмихна и тръгна на някъде...
-Къде отиваш, бе?! - попита Антонио, сякъш беше против..
-То тоалетната... - каза Спокойно савина..
-а добре! ама ще се върнеш нали!?
-Не мисля да стоя там... - подигравателно говореше савина..
* * *

Тя се върна, очите и бяха размазани... от гримът и нямаше и следа... усмивката и сякъш беше останала там...
-какво е станало с тебе бе?! Къде ти е суперското настроение... - попита Антонио.. и сякъш усещаше, че е заради него всичко това..
-Ами как къде е .. тука - В този момент Савина показа най-голямата си и най-изкуствена усмивка... която някога можеше да видите.. но не си личеше.. сякъш, че наистина тя беше щастлива...
-Аа.. ами защо нямаш грим.. - пак полюбопитства антонио..
-Ами защото нямам.. махнах го..
-ааа .. ами добре :)
* * *

На савина целия този разговор и се струваше много скучен.. Тя искаше всичко да е както преди... тя беше изкуствена.. Тони също... приказките им.. думите им... ВСИЧКО ОКОЛО ТЯХ... беше изкуствено...
* * *

Тони замина на някъде... но Савина не остана сама... един стар неин приятел дойде при нея...
- О.. Дидо как си, от кога не те бях виждала...
-Ами ок съм сладка.. :) ти как си, къде се изгуби..
-ам... я ела там да седнем и ще ти разказвам..
* * *

Да! Това вече беше истинско.. сякъш със всеки друг можеше да говори, но не и с Тони...
Да! Той се надуваше... Но на какво отгоре... то му личеше, че си има чувства още...
* * *

-Сави, много нещо гледаш към Тонито... ааа я бързо споделяй.. май още го обичаш?!
-Хах Дидо.. тоя бройкаджия ли бе?! нормален ли си?!
-Да ама беше с него нали?! - сладко се заяде с нея Дидо..
-Е да ама тогава бях малка.. -пошегува се и савина
* * *

Тонито се беше върнал.. и седеше точно срещу тях... Гледаше Савина.. и най-добрия си приятел как се разбират и си говорят... Усещаше, че явно само той не я разбира... и само той не я има за нищо... но понякога си мислеше.. "с мен никога няма да си говори така повече..." или "какво седи с тях, защо не дойде при мен.. защо се надува?!'
е да... ама не!
Не можеше винаги да става на неговата...
* * *

-Ами не може винаги да става на неговата... - усмихна се дидо..
- Дам... Наздраве :) - Започна да преиграва Савина...
Тя виждаше, че по този начин дразни Тони... но това и харесваше....

[ackasha]

Прекрасно е ...ИСКАМ ПРОДЪЛЖЕНИЕ !  [cvetee] [cvetee] [cvetee] :flowers:

[Lucky]

Ммм неска като иляза ще видя какво ще е продължението  [pleZz] Миси  [heart__] [inlovee]

[ackasha]

ДаНо Да Е С HaPPy EnD ! ИскРеННо Ти Го ЖеЛаЯ  :flyingkiss:

[Lucky]

:kissoflove: Много миси .. и аз се надявам да е с хепи енд  [inlovee]

[Lucky]

След Нова година празниците не свършват...
Настроението на Савина я държеше по цяла година... и сега беше започнало супер...
Тя отново отиде в кафето, където ходеше всяка вечер... Това за нея беше ЗаКоН...
-Ооо, Жоре кво става лице.. кво прайш?!
-Хеххе савинка... от кога не съм те виждал... чаак от вчера - каза закачливо Жорката...
-Ами да.. нали знаеш, това е моя втори дом... някой хора да са минавали?! - попита савина дъвчейки някъква бъркалка от кафе..
-За Тони ли питаш.. не е минавал... и махни тва нещо от устата си...
-Дай си ми го де.. то си е мое! - започна да се лигави Савина...
* * *

Да! Това си беше техния стил... Смях, Майтапи... понякога и лиготии...
Вратата се отвори... за пръв път Савина не се обърна да види кой влиза... и продължи да разпитва за своята любов..
-И ко не е идвал викаш... - каза продължавайки да дъвче бъркалката..
-Ми не... - усмихната се жоро, защото видя, че Тони е зад него...
-Дали ще дойде тая вечер... - попита Савина...
-Незнам.. Толкова ли много ти липсва?! Май още ти е тръпка... - каза закачливо Жоро.. и погледна тони, който седеше зад гърба и..
-Да.. липсва ми... -каза Савина и погледна назад...
Тя се изчерви като домат.. и се опита да замаже положението...
-Жоре... ти имаш ли му номера.. че аз нещо го забравих.. неска щяхме да излизаме заедно.. на това момче дето ти разказвах току що за него... -тя се притесни толкова много.. но развесели положението в кафето..
-хм.. - Тони се усмихна, но в същото време се опитваше да изглежда сериозен.. защото той беше разбрал вече за какво става въпрос... - Значи имаш среща... и кой е щастливеца...
-Не го познаваш... - отряза го Савина...
* * *

Тони седна на отсрещтния бар.. а Савина се чувстваше толкова неловко, че и идеше да отиде и да се обеси на някоя крушка.. :) хихи
На всичкото отгоре Тони седна с лице към нея, та дори и тя да не искаше да го гледа... и се стараеше да не го прави пак го виждаше с периферията си...
Точно в този момент дойде нейната приятелка Вяра..
-Верче кво си прайкаш...
-Савинкеее какво си направила... издънка такава.. - започна да се смее вяра..
-Какво съм направила.. ааа това ли ми малко остана да се издам ама.. замазах положението.. - савина я погледна и намигна гордо...
-Хаххахххаха ще ме умориш.. сигурна ли си, че си го замазала... - попита през смях вяра..
-Да бе.. честно.. - беше убедена в себе си Савина..
-Хахх.. аз не мисля така.. - каза вяра гледайки към Тони.. който също гледаше към тях.. и се опитваше да чуе нещо от разговора им.. но беше много надалеч... той беше сигурен че те говорят за него...
-Вяра гледай го как зяпа.. и сигурно си мисли, че говорим за него... - каза Савина..
-Със сигурност си го мисли... - отсече вяра..
-Да бе! Стига.. той кво.. да не е "господин Голямо Самочувствие.. Света се върти около мен.. всички говорят за мен.." - Каза Савина.. и правеше някви странни чупки.. Да тя си беше луда и всички около нея умираха да се смеят...
* * *

Времето мина много бързо.. И дойде време вяра и савина да си ходят...
-Чао Жоре.. чукни! - савина подаде ръка на жоро.. след това си тръгна..
Но когато минаваше покрай мястото на тони се чу... :
-А на мен чао няма ли?! - тони
-Чао.. - каза Савина и дори не си направи труда да го погледне...
* * *

Тя се прибра и започна отново да плаче.. защо нямаше сили да му каже нищо.. защо когато него го няма да се надъхва да му каже всичко а когато е пред него.. някък се стресирва...
Взе телефонът си и му писа смс...
След това отиде на имен ден на един свой приятел... 

Следва продължение

[ackasha]

ЕйЙй какво е писала в sms-a ??? много ми е любопитно  [hey sexyy] Надявм се в продължението да напишеш и го чакам с нетърпение ! прекрасно си е ! Искам още  :p

[Lucky]

защо нямаше сили да му каже нищо.. защо когато него го няма да се надъхва да му каже всичко а когато е пред него.. някък се стресирва... - Това пишеше е смс-а :) а продължението утле  [heart__] [inlovee]

[ackasha]

МеРсИии МиЛичКа за ОтГоВоРа  :flyingkiss: И знаеш...ОчаКвам ПрОдЪлЖеНиЕ  [inlovee]

[Lucky]

продължението след рекламите.. :)  [shame] [pleZz]