News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

И капят листчета от розата на вятъра

Started by Gentiana, January 01, 2007, 20:33:28 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Бъбривите устни на залеза ме уморяват.
Летят перушинки от ангелски крила.
Зимата без сняг какво ли означава?!
Защо винаги търся музика в оглушала тишина?
Това, което не достига, закърпвам го с надежда,
а тя е толкова прозрачна и се къса.
Слаби са тънките и конци.
Не е истинско, само така изглежда
моето Днес, загърбило своето Преди.
Казват, че титаните носят на рамене Земята.
А кой ли носи тежката ми, капризна душа?
Чувам пъшкането му и ругатните непризнати.
Май е скъпо удоволствие да имаш такава душа.
И летят прилепите на дивите ми чувства,
към тавана на пещерата от дребни лъжи.
Надменна истина на хоризонта гола лъсва.
Толкова е жестока, че неволно затварям очи.
Не искам да съмва, нищо че обичам светлината.
Но утрото значи ново начало, а пък аз
искам да сложа край на своята слабост.В синевата
упреци и сълзи валят вече ен-ти прокълнат час.



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

BLUE_ROSE

Quote from: Gentiana on January 01, 2007, 20:33:28 PM

Това, което не достига, закърпвам го с надежда,
а тя е толкова прозрачна и се къса.
Слаби са тънките и конци.
Не е истинско, само така изглежда
моето Днес, загърбило своето Преди.
Казват, че титаните носят на рамене Земята.
А кой ли носи тежката ми, капризна душа?





[inloveee] [inloveee] [sad3]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.