Вторият баща

[burning_acid]

В живота ни дойде
без да познаваш
ни страховете ни,
ни нашите мечти.

Започна честичко
да се разхождаш
във световете ни.
Накрая се установи.

При нас остана.
И от свят различен
донесе свойте
мисли, правила.

А ризите ти
(вечно толкоз чисти)
прикриваха успешно
почернялата душа.

В началото
те мразех не за друго,
а защото мислех,
че баща

ще се опиташ
занапред да бъдеш
на мене
и на моята сестра.

В началото...
Но после забелязах
омразата
във твоите очи.

Ти нарцис си
и нарцис ще останеш!
От думите ти
често ми горчи!

Понякога,
не мога да те лъжа,
към тебе
съм изпитвала любов...

И сякаш бил си
друг човек тогава.
Характерът ти
бил е с облик нов.

Но бързо
същността ти
се завръща.
Вълкът нрава си не мени!

Защо, кажи,
дойде във нашата къща,
и думата
"семейство" почерни?!

[ArmaggeddoN]

Няма майтап ще ти ставам почитател. Всички твой стихове които съм чел ме грабват... този не е изключение.
Поздрав за доброто стихче и дано музата никога не те изостави.

[burning_acid]

Няма майтап ще ти ставам почитател. Всички твой стихове които съм чел ме грабват... този не е изключение.
Поздрав за доброто стихче и дано музата никога не те изостави.

Леле, направо ме трогна!!  [shame] [shame]

И аз ти пожелавам твоята муза да не те напуска  [inlovee]

Благодаря! И честита нова година  [cvetee]

[kalista]

Няма майтап ще ти ставам почитател. Всички твой стихове които съм чел ме грабват... този не е изключение.
Поздрав за доброто стихче и дано музата никога не те изостави.

[a taka]

Браво за стихчето  [cvetee] [evala]

[SteeleR]

надявам се да си си измислила това стихче, защото в простивен случай е отвратително това, което се случва..  [sad3]

[burning_acid]

надявам се да си си измислила това стихче, защото в простивен случай е отвратително това, което се случва..  [sad3]

Ами истина е, но не е толкова отвратително....калява духа  [lol]

[SteeleR]

аа.. глупости.. нищо не калява, а само пречи на човек да "лети"...

[burning_acid]

аа.. глупости.. нищо не калява, а само пречи на човек да "лети"...

Понякога си мисля,
че политам,
в душата ми играе
вятър див!

Игриво слънце свети
във косите,
животът ми се струва
тъй красив!

Понякога...Но както зима сменя
златното лято, есента,
така и настроението се променя
пречупи ли той моите крила!

И все пак честичко мечтая
да мога аз отново да летя...
че птица съм, просторите желая.
Заради него няма да се променя!

До някъде си прав, SteeleR...И все пак и от бедите човек трябва да извлече поука  :)

Благодаря за коментарите   [cvetee]

[SteeleR]

да, но колко хубаво щеше да е беди да се случват случайно, а всички да гледат да помагат и да доставят удоволствие на другите.. да не мислят за себе си, което най-лицемерно погледнато, в днешно време, би означавало, че не сам ще се грижиш за себе си, а ще го правят още 6 милярда души.. за съжаление обаче май няма да го разберем скоро...