Трябва ли да променяме себе си заради другите?

[Zatoichi]

Външен вид,поведение,навици,черти от характера,начин на мислене - нужно ли е да променяме собствената си същност,заради същността на някой друг,а не заради себе си?

[Jane]

Твърдо против!..
Човек се променя непрекъснато (защото развитието е промяна, нали?).. Но трябва да го прави, когато сам усети.. тогава просто се чувства вътрешна потребност. За да си по-добре САМИЯТ ТИ, а не някой друг..
Да се промениш заради друг човек е една от най-големите грешки...

[Zatoichi]

И аз смятам така,но в отделни случаи(много малко мисля) е необходимо.Да речем в семейството.Без определени компромиси то не би могло да съществува.Въпреки,че промяната в този случай е и за твое собствено благо.

[Beatfan]

По хубаво е да промениш нещо себе си, отколкото да се опитваш да промениш нещо в хората около себе си. В повечето случаи промяната в нас е почти неосъзната, адаптираме своето поведение и навици в зависимост от хората с които сме или с които общуваме.

[ArmaggeddoN]

Ако си мислиш, че промяната ще доведе до по-добро - да.Щом води до развитие не ми пука особено какво го е предизвикало... важни са резултатите.

[XpacTa_lavista]

Понякога е наложително, като при семейството, както беше отбелязано по-горе, но и при всяко друго съжителство, или достатъчно важни взаимоотношения. Може би по-трудно за определяне е не дали да трябва да се променяме, а как и колко.

[ilusia]

Ако си мислиш, че промяната ще доведе до по-добро - да.Щом води до развитие не ми пука особено какво го е предизвикало... важни са резултатите.

Бе не е баш така , защото за да доведе до нещо промяната трябва да е осъзната.
А ако ти се наложи от някъде , едва ли ще бъде особено благодатна , макар и предизвикана :)
Но иначе има истина в думите ти ( за да не звуча като висша инстанция - за мен има истина в думите ти )  :)

[gospojica_Lubov]

Обичаш някой човек, някои неща, които правиш го дразнят. В такава ситуация, аз бих се променила.
Трябва да се правят компромиси  :)

[ilusia]

Обичаш някой човек, някои неща, които правиш го дразнят. В такава ситуация, аз бих се променила.
Трябва да се правят компромиси  :)

В това има известна истина , но ако всеки път го правим , до къде ще стигнем ?
Накрая ще сме продукт на всичките си любови . Обезличени и замаскирани .
Но има известна доза истина  в думите ти ;) просто има граница , която не се прекрачва заради никого

[gospojica_Lubov]

Естествено ... не във всеки случей бих се променила ... нали трябва да има компромиси и от двете страни...
Не е задължително да е от любов. Все пак обичаме и семействата си и другите близки нам хора...
Смятам ли и аз грешката за грешна, тогава явно трябва да се променя.

[ArmaggeddoN]

А бе значи може и да не съм разбрал нещо, ама имам чувството, че говорите за любовна връзка.Е лично според мен ако някой човек се е влюбил в теб то той те е приел със всички недостатъци.За него ти си перфектен.И не мисля, че може да ти каже каде ти е грешката просто защото неговото виждане е пречупено от призмата на перфектността.Точно затова са приятелите.. които не са толкова заслепени от обичта и имат много по-ясен поглед върху нещата.

[gospojica_Lubov]

Някои неща са очеизбодни и колкото и влюбен да си все те сърби езика да ги кажеш

[ArmaggeddoN]

Е да де ама нали си влюбен... на теб не ти пречи това ти си го/я приел/а със недостатъците.А ако този недостатък е толкова голям, че да не може да бъде преглътнат тогава просто няма да се влюбиш... може би просто ще изпитваш няква симпатия, желание, порив или както искаш го наречи... но няма да е любов.

П.С май се отклонихме от темата

[gospojica_Lubov]

Една любов през годините се променя ... Отначало може да е такава - да не вижда недостатъците, но с течение на времето е възможно да започне да вижда само тях.

[D`Eva]

По хубаво е да промениш нещо себе си, отколкото да се опитваш да промениш нещо в хората около себе си. В повечето случаи промяната в нас е почти неосъзната, адаптираме своето поведение и навици в зависимост от хората с които сме или с които общуваме.

Това ли е начина ? Да заприличаш на другите ? Мисля , че това зависи от силата на характера и не е единственото възможно решение. По-скоро ще общувам с такива като мен вместо да ставам като тия които не са като мен .