News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

На върха на копието - душата ми

Started by Nepokylnal, December 27, 2006, 15:46:41 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Nepokylnal

Нищо не мога да върна...
Ти вече си на другия бряг.
Не че някога била си на моя,
но поне преди търсеше
към мене брод.
Затваряш,
обръщайки ми гръб, устата ми.
Не мога да спра на времето
лудия бяг.
Играя хазартни игри със Съдбата си.
Слаби са козовете ми,
а сега тя е на ход.
Казваш, че някога си ме харесвала,
но че мразиш да ти заповядват...
Тук грешиш.
Поднесох ти
на върха на копието душата си.
Не беше заповед,
а писъка и жален.
Готов бях за тебе да умра.
В нощите,
когато ти отдаваш тялото си на други
или пък спокойно си спиш,
аз рендосвам сънищата си
и самотата с шкурка груба.
Не си до мен,
но въпреки това знам,
че не си щастлива така.

raia

Ех, пак тази болка  [sad3] Но пък иначе, красиво е  :flowers: [bravisimo]
Няма за какво да живееш,ако няма за какво да умреш!

solitude

През някоя тъмна нощ без звезди...може би
ще почука премръзнала, измокрена до кости.
Открила най-накрая онзи брод. Ще погледне смирено в твоите очи
и ще прошепне....приемаш ли неканени гости :)

Кой казва, че пътя към сърцето е най-прекия :). Това, че очите ти не я виждат все още не означава непременно край :).
Нали най- хубавото е невидимо за тях [lol].

Перфектен както винаги! [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

nejno_angel4e

My heart is my strength...
...and my weakness

Nepokylnal

Quote from: raia on December 27, 2006, 16:09:41 PM
Ех, пак тази болка  [sad3] Но пък иначе, красиво е  :flowers: [bravisimo]
Благодаря ти, raia :)

Nepokylnal

Quote from: solitude on December 27, 2006, 16:21:25 PM
През някоя тъмна нощ без звезди...може би
ще почука премръзнала, измокрена до кости.
Открила най-накрая онзи брод. Ще погледне смирено в твоите очи
и ще прошепне....приемаш ли неканени гости :)

Кой казва, че пътя към сърцето е най-прекия :). Това, че очите ти не я виждат, все още не означава непременно край :).
Нали най- хубавото е невидимо за тях [lol].

Перфектен както винаги! [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]
През някоя тъмна нощ без звезди...може би
ще почука премръзнала, измокрена до кости.
Открила най-накрая онзи брод.
Ще погледне смирено в твоите очи
и ще прошепне....приемаш ли неканени гости


Този шепот ще пробуди нещо у мен,
ще си спомня, че съм го сънувал
хиляди пъти в лепкави нощи.
Ще и отворя, объркан и малко смутен.
Навън проливен дъжд ще се плиска още.
Мокрите дрехи ще съблека и изсуша,
а тялото и със своето ще сгрея.
Кой би допуснал , че в моята хладна душа
такъв буен огън ще пламне за нея?!


:) интригуваща, както винаги  [namigggg]
Благодаря!


solitude



:) интригуваща, както винаги  [namigggg]
Благодаря!
По-скоро добронамерена :). Радвам се, че си я пуснал, защото имаше избор :). Това от своя страна не означава ли, че май.....е истинско и не разбива ли теорията ти за корозиралото сърце на пух и прах? [lol] [lol] [lol]
Красиво продължение [bravisimo] [cvetee]

Nepokylnal

Е,никога не е късно да я изритам пак навън, де  [lol] [lol] [lol]
Ако много започне да ми рови в душата и да ми прави анализи .
Пък и дъждът няма да вали вечно, нали? :p
А и кой ли знае какво има в едно корозирало сърце?! [shame]

solitude


Ако много започне да ми рови в душата и да ми прави анализи .
Аз не обичам много да се съгласявам, но... прав си! Любовта не трябва да се анализира, а да се изживява :), защото си е подарък!
Пък и дъждът няма да вали вечно, нали? :p
Ама какво по-хубаво нещо от това да посрещнеш изгрева или да изпратиш залеза в прегръдката на любим човек? :p
А и кой ли знае какво има в едно корозирало сърце?! [shame]
Все се мисля, че поне собственика знае, но.... :)
[peace] :)

Nepokylnal

 :)
В корозирали сърца
шепнат червеите на съмнението.
Всяко разсъмване има червени очи.
И отминават полека като нощни знамения,
сенките на хора, превърнати в горди бели орли.
Събуждам се сам и се наслаждавам на тишината,
която на възглавницата до мен още спи.
Нямам нужда от ласка. Студена е в мен душата -
моята ледена кралица с кристални сини очи.
Пет минути са достатъчни да се разсъмне
в чашата на уморената светлина.
На дъното и като монета ще звънне
слънчев лъч.
Добро утро, нежност,
в образа на нецелуната жена!


[gentle-fen]

solitude

 :)
Поне едно нещо съм познала: Перфектен си! [evala] [namigggggg]
и галантен [lol]

Nepokylnal

Ласкаете ме , принцесо  [shame] [gentle-fen]

solitude

 :)А да си срещал принц някъде тъдява? :) Поне да се взъмнем с него [lol] [lol] [lol] [cvetee]

ackasha

.