Давах вси4ко,без да искам ни6то... а какво стана...

[BlackCat]

Болиии,как боли... Боже какво ти направиих[/color][/b][/shadow]


Давах всичко. Не исках ништо. Само да ме обичаш. И да ме приемеш такава, каквато съм. Ти ме прие, както и аз. Премълчавах. Прощавах всяка грешка. Прощавах винаги когато ме докарваше до гняв, и ме разплакваше като малко дете. Попивах с устни сълзите по красивите ти очи. Те ми бяха слънцето, без тях беше тъмнината.
А сега останах сама с тъмнината.Сега леглото е празно до мен.
Как боли. Само аз знам как ме боли. Сега пиеш от мъка, и не можеш да преживееш че ме няма.Аз някак преживявам. Може би ще се напия тази вечер. Сълзите ще продължават да се стичат по лицето ми и няма да има кой да ме моли да не плача.
Не искам да седя сама в празната стая. Но не мога да съм с теб... Не и след случилото се през този ден...

Давах без да искам нищо. Пари за дрехи, защото ти не можеше да си купиш. Търпях да пиеш по кръчмите с хора които не са за теб. Прощавах ти вечерите, в които не можеше без майка си и в мислите си беше с нея. ходех там, където не ми се искаше да ходя - пак заради тебе. Опитвах се да го кажа, но ти не ме слушаше. Искаше да си и с тях и с мен. Дръпвам се сега, за да не те карам да избираш между тях и мене.

Но можех ли да предположа че в един прекрасен ден ще издребнееш за 150 лв и един смотан телефон. Когато човек обича, обича безрезервно. но явно парите и хората с които си тази вечер и с които беше снощи, са по-важни за тебе, отколкото аз.

Пиша тези редове, които може би няма да прочете6, с надежда че ще ми олекне поне малко. но по-леко не ми стана, а се разплаках още повече,затова замлъквам
............................................
Слънчице, какво имаш против тези красиви български букви ш,ч и щ , та ги заменяш с числа?
Недей така, нека уважаваме езика си!

[krasimir]

Тъжно е ... Има много тъга и болка, която се опитва да те смаже, не и позволявай!
Не позволявай това да се случи  с теб.
Сега твоето сърце умира бавно...  и потича кървава сълза,
когато любовта е само лек за теб сега.
Така се случва често - страх ни е дали ще срещнем човека, който е за  нас,а  после  ни е страх  да не го  загубим.
Хубаво е, че даваш,  без да искаш нищо, не се променяй, бъди такава каквато си - естествена.  Бъди  красива като току- що  напъпила нежна  роза,  готова да бъде  докосната  от една протегната  ръка и да плени
сърцето ти с очарование една любов,
един  живот, изпълнен със спомени,  копнежи, мисли, болка, страст...
Спри напиращите  солени сълзи,
а те ще оставят следи и ще парят  дълго....    нали  ?
Да знаеш какво е обич и как да я  получиш.
Любовта няма точно определение, тя е навсякъде около нас, ние я носим вътре в нас, тя е щастие , благородство, любовта е по - силна  от смъртта. Любовта е вечна .
Дано някой разбере колко погрешно може да се разбере любовта и да спаси твойта изгорена душа.
Като феникс в нощта......
винаги гледай напред, каквото и да става?



Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не и подаде ръка.
Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване...
«  » Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... много често завинаги...
«  » Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги.

[Gentiana]

Поздрав и на двамата, много трогателно и искрено сте споделили своята болка и аз искрено ви желая , болката да се оттече и на нейно място да нахлуят щастие и светлина. :)
Казват, че най-тъмно е преди зазоряване. Желая ви вашата нощ скоро да свърши.

[BlackCat28]

да,наистина много хубаво се е изразил... това ме окуражи малко  [cry]

[Dorito]

 [plqs plqs] [plqs plqs] изумена съм !

[Angel Soul]

А може би той все пак трябва да прочете тези редове? Може би все пак заслужава да чуе болката ти? А след това сама да избереш един от пътищата, които стоят пред теб... Не унивай! Някъде из времето и пространството ние неизменно срещаме онези, които ни правят истински щастливи!

[crystal]

А може би той все пак трябва да прочете тези редове? Може би все пак заслужава да чуе болката ти? А след това сама да избереш един от пътищата, които стоят пред теб... Не унивай! Някъде из времето и пространството ние неизменно срещаме онези, които ни правят истински щастливи!

Дали всъщност трябва да ги прочете?
По-скоро ще кажа, че не би имало смисъл. Давте ли си сметка как всъщност когато една любовна връзка приключи каквито и да се били чувствата по времето й, след това рядко човек откликва за болката или радостта на другия. Сякаш нищо не е било, сякаш повече не се познаваме....
Затова си мисля, че тия неща са си само за нея, какво ще постигне ако той ги чуе? Ще се разчувства? Кел файда! - казва баба ми и е права!
Това, което таи тя в сърцето си, това има значение! А не за кого е посветено. Защото в повечето случай дреме му на тоя Оня!
Сори за грубия тон, иначе аз също желая скорощно оттърсване от всички тия тежки мисли!

[Angel Soul]

Не казвам, че това ще промени нещо в него. По-скоро в нея. Това е един от начините да затвори всички страници от "книгата, написана за него" и да започне да пише нова книга. Един вид вътрешно в себе си да се убеди ,че повече от това, няма накъде - направила е всички необходими стъпки и е било без резултат.

[crystal]

да може бе си права!  [confused]

[Dalechen]

И двете сте прави.

[qNiChkA]

Щом има чувства ..нека ги сподели..нека да и стане по леко.Не е важно дали той ще ги прочете.Важното е че тя се е освободила от тях.