Ти искаш ли?! /скрита молба/...

Started by {dulgokoska}, December 21, 2006, 14:42:56 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Искаш ли да бъдем непознати...
Толкова е лесничко за нас...

Софрата е покрита с аромати...
Ухае на ванилов цвят...

А в дъното на този снежен мирис...
Усещам полъха на мухъл...

Наливам си поредна чаша вино...
И отпивам, а вкусът му е начупен...

Поглеждам те, "Ти кой си?" ще попитам...
А устата ти, дано да замълчат...

Учудващо и втренчено ще гледам...
Усмивка ще се спусне, после мрак...

Свещите със дим ще догореят...
И двама ще се гледаме така...

Ароматите на спомени ще блеят...
Незабелязали, че седиш на таз софра...

А после, всичко ще засвети...
Времето над тях ще се смили...

Тях - да, всичките завети...
Забодени в твоите очи...

Искаш ли да бъдем непознати...
Толкова е лесничко за нас...

Отворена у мене е вратата...
Но "Кой си?!" ще попитам тебе, Мраз...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


solitude

А пък в песничката се пееше "Не ние с теб не можем да бъдем добри познати" :). Виж непознати е наистина лесничко :) [inloveee] [inloveee] [inloveee]

bezdaren_nekadarnik

"С никаква красота жената не може да заплати на мъжа за своята пустота"
                  А. П. Чехов

http://forum.stih4e.com/index.php/topic,3619.msg66453.html#msg66453

Душата ми окована лежи на студа,
писъкът на сърцето ми цепи мрака,
извират от очите ми реки...
Сам сред хора-чужд на всеки...

Eamon

Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

{dulgokoska}

"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."