Картина

[tuik]

Аз нарисувах картина с кръвта си...
мрачна картина, зловеща,
картина от съсирена кръв,
картина от прерязани вени...

Това бе отдавна,
в един минал живот...

Сега пак работя над нея,
сега оформям нюанси...
сега рисувам със капки от спомен,
с кондензирана гъста мъгла
и малки водни кристали
попарили толкоз надежди...

Сега рисувам квадрати и кръгове...
линии прави, спирали
дълбая по живота отминал,
дълбая във мъртъв съсирек...

[tonnny_bg]

Мрачно,зловещо,дано е само стих, tuik. [flowers]

[Katenceto]

Дано наистина е само стих,иначе е прекрасно  :flowers:

[bezdaren_nekadarnik]

 [not fair]

[vesselin]

Много яко!

[AkashA]

Много яко!

[devill]

[{dulgokoska}]

За какво си източваш кръвта...
Искаш да остане наследство?...
Може би на чуждите деца...
Които ще четат там твойто детство...

За какво ще огорчаваш ти животи...
Имал си и бивш, що веч отминал...
А те ще искат да узнаят кой си...
Как живял си, как си два пъти умирал...

Някои ще пропуснат тази кръв...
Този епилог от фигури...
Други ще се взират, ще пищят...
От яд, от болка... може би... кому ли...

Нужно е наследство от кръвта ти...
По-добре до време я пази...
И в гробищата с твоите животи...
Пръстта, да бъде жива, напои...

[tuik]

Не искам наследство...
наследството вече го дадох...


Скрито в спринцовка...
Потънало в миналото...
Вече забравено...
Но отсанало някъде
далече от времето...

То е във старата къща...
Във прашен долап...
Под студени завивки
с дъх нафталинов...

Но стига...

Аз не искам наследство...
Аз искам забрава...
Аз искам да гледам...
Аз не искам да чувствам...
Аз искам да чувам...
Аз усет не искам...

Ще помълча...

И няма да мисля...
Ще се науча да смятам...

Върху мъртва чувствителност,
от съсирена кръв... Ще рисувам
линии прави и спирали,
ще чертая и фигури...
квадрати и кръгове...
и любовни триъгилници...
и ромбоидни сърца...

И грозни петна
от разбити сълзи
дарили съсирека с болка,
и спомен който възражда живота...