Хлапето/2/

[waitshark]

Преди доста време бях почнал една малка игра с едно разказче,което
да продължим всички и да видим какво ще излезе и сега се сетих за нея.Нека я продължим

Тя мълчеше. Беше се подпряла на лакътя на лявата си ръка и играеше с косата си, като я увиваше около пръстите си. Косите й бяха не много дълги с черен смолист цвят, и когато помръднеше с глава цветна дъга прибягваше през тях. Втренчена в лицето му продължаваше да увива един кичур около пръста си, сякаш искаше да го накъдри. Беше забелязала белега от дясната страна на лицето му, спускащ се от скулата към устата по диагонал на бузата. Бе едва забележим, но не успя да убягне от зоркия й полед. Гледаше очите му. Бяха кафеви и дълбоки. Взираше се в тях, сякаш искаше да го пробие с поглед. Той също я оглеждаше внимателно. Забаляза златна верижка от финни листчета съединени от закопчалка със формата на сърце. Стоеше невероятно ефектно на нежната й, бяла китка. Сякаш бе поникнал там храст и се хранеше от вените й. Погледа му се насочи към врата й. Там също имаше изящно кулие, но това бе с по-ситни листчета, а и сърцето бе доста голямо и висеше захванато от халка. Чудеше се дали се разполoвява и какво ли може да е скрито в него. Погледна я пак в очите и тя реагира.
- Мартинито моля ! – измънка Фред и го поднесе върху салфетка.
- Благодаря. – отвърна тя усмихвайки се.
Първото питие вече й бе позамаяло главата, но пък за сметка на това сега очите й бяха изключително примамливи.

[waitshark]

Заварих хлапето да седи сам в поли-празния бар,свит в ъгъла и изглежда много умислен.Застинах за секунда на място,преценявах-когато хлапето се замислеше не беше много полезно да го закача човек.Понякога можеше да направи много преди да се усети,но това си беше риска в неговия занаят,а той си беше просто един наемник.Да наемник или бияч,мутра,убиец такъв какъвто трябваше да бъде в даден момент.
От къде го познавам ли,се питате е как от каде това че бях най-обикновенно журналистче,а той наемник незначи че не сме ходили на училище.

следващия път ще продалжа.

Все пак се доближих,най-накрая си казах че каквото и да стане трябва да говоря с него.
Беше заклал четирма от хората на Лео,дясната ръка на нарко боса който от 3 години владееше Лос Анджелис,
беше се издигнал от нищото новак който преди това само малкитте рибки бяха чували за него.
Но с присъщата му за семеиството му балканска черта,беше жесток,безмилостен и неумилим.
-Хлапе какво става с теб,не се мяркаш вече много много?Започнах шеговито с свито сърце се надявах да
не се раздразни.
-Трябваше да се покрия малко,много шум вдигнаха ченгетата,а нестигаче им помагам а и ме търсят,
като че сам спасителя.Отвърна мрачно.
-Но за какво беше всичко това,защо ги изби,кой ти плати,не се старпях да го захвана,на свой ред.
-Дълго е,даже повече отколкото искам и аз да си призная,толкова лаконично и без желание го каза,че нямаше самнение нещо много го бе засегнало.
-Време колкото искаш,не сам тръгнал за никаде нали за това се обади.Трябваше да го накарам да приказва,за да ме измъкне в 12 през нощта значи беше важно.
Махна на бармана да му донесат още една бутилка с водка и сок,естествено ананас,друго не пиеше,когато му я донесоха наля и на мен и ме погледна толкова сериозно,като че се чудеше дали да ми вярва.
Бавно отпиваики започна да разказва за това което искаше да науча.
-Всичко започна преди година,нормален скучен ден в който се опитвах да си подредя мислите в един бар,на две преки от нас,когато я видях.

-Влезе,като се оглеждаше разсеяно и се настани на бара през един стол от мен.
поръча си едно мартини,и докато бармана го наливаше тя го попита дали има някаде в тоз град човек които
може да разреши един неин проблем.
Фред,така се казваше бармана ме погледна много значително,и каза
-Мизля че познавам един който може да се опита.
В секундата в която и отговори Фред погледа и се промени,нещо блесна и в същата секунда изгасна.
-Кой полцията ли,ха та те даже собственото си кафе немогат да намерят,последното изрече с толкова омраза колкото може да има
само агнето преди да го изяде вълк.
-Как само говорите за полицията,започна Фред но преди да продалжи аз се намесих.
-Фреди недей така не дразни дамата,всеки понякога се изтърва,Фред много се дразнеше когато някой говореше за полицията така,за бивш полицаи с 20 годинки служба беше разбираемо това,а сега от време на време практикуваше на свободна практика.
-О хлапе стига де,не сам искал да кажа нещо лошо знаеш добре какъв съм.
-Хлапе,да не би да си детски учител,възкликна тя,много интересен прякор за човек към30-те имаш

dodic

Това малко го позасрами. Той все си мислеше,че е баднит от онези със студен и кръвожаден поглед, каращи те да им избягваш както присъствието така и зрителния контакт. Но в очите на тази дама, той бе съвсем различен. Сведе поглед в зеленикавия, тежък плод на бара, избърса го с ръка, сякаш имаше нещо там и се вторачи в очите й. Тя бе синеока със светла коса и бяло, стегнато лице. Очите й грееха. Издаваха буйния нрав облечен в това великолепно тяло. За момент се почувства погълнат от дълбините на тези искрящи очи и се изчерви повторно. А тя, тя го наблюдаваше спокойно и очакваше отговора му, който в момента дори и не си мислеше да се появи в съзнанието му. Там вече витаеха други мисли.

waitshark

-Неизживяно детство май?Продължи атаката си тя,-между другото Лора приятно ми е.
-Тенджеро капакова,или накрадко Бил,парира в изблик на ненадеен хумор той.
-Как може човек да помогне на дама като вас г-це Лора,не се старпя да истърси накрая.
-Не е достатъчно  една ламя да гръмнеш и букет да праиш по пощата,се включи тя заяждаики се тя
dodic

- А това за ламята не го разбрах. Би ли повторила Лора ?
Тя се поколеба за момент. Изражението му се бе променило от онова хлапашко в физиономия на сериен килър.
- Какво толкова казах ?

waitshark

-Ами ламите са две,де които трябва да се грамнат.Не се засегна много надиавам се,неможеш да се разсърдиш на добро моми4е като мен нали.
-Как да и устоиш,а Бил ехидно се ухили Фреди с толкова мазна усмивка че чак да му завиди човек.
-Та относно работата,поде делово Бил,как да я оправим или по точно коя ламя да е парва.

dodic

- Ами, първата ламя е братовчедката ми Жулия. Мисля, че ще се справиш лесно.
В този момент пред Бил цъфна най-ехидната усмивка, която някога бе виждал през многото си години в срещи с разни типове и утайки. Това предизвика в него леко объркване. Направи необичаен жест да си погледне часовника, а странното бе, че той никога не носеше такъв. Ръката му се изстреля напред и прекатури чашата с ананасов сок в нейна посока. Сока като че ли само това и чакаше. Плъзна се към нея в тясна струйка, като ръка стремяща се да докосне тялото й. Тя подскочи и замалко не се изтърси от стола. Сакото й се бе разкопчало и гърдите й стърчаха от черния сутиен. Бил се извини. Това бе много объркваща ситуация за един печен убиец. Бе в присъствието й само от час, а вече взе и да се извинява. Забелязваше се някаква промяна. Сока вече се стичаше върху черното кожено седало на щъркела. Фред естественно се зае да оправи поразията и смеейки се под мустак поглеждаше хлапето, което лъскаше обувките си сякаш се готвеше за среща и не обръщаше внимание на случилото се само преди минута. Изправи се, погледна Лора в очите и единственото нещо за което се сети да попита бе:
- И коя е втората ламя за оправяне ?

dodic

Тя мълчеше. Беше се подпряла на лакътя на лявата си ръка и играеше с косата си, като я увиваше около пръстите си. Косите й бяха не много дълги с черен смолист цвят, и когато помръднеше с глава цветна дъга прибягваше през тях. Втренчена в лицето му продължаваше да увива един кичур около пръста си, сякаш искаше да го накъдри. Беше забелязала белега от дясната страна на лицето му, спускащ се от скулата към устата по диагонал на бузата. Бе едва забележим, но не успя да убягне от зоркия й полед. Гледаше очите му. Бяха кафеви и дълбоки. Взираше се в тях, сякаш искаше да го пробие с поглед. Той също я оглеждаше внимателно. Забаляза златна верижка от финни листчета съединени от закопчалка със формата на сърце. Стоеше невероятно ефектно на нежната й, бяла китка. Сякаш бе поникнал там храст и се хранеше от вените й. Погледа му се насочи към врата й. Там също имаше изящно кулие, но това бе с по-ситни листчета, а и сърцето бе доста голямо и висеше захванато от халка. Чудеше се дали се разполoвява и какво ли може да е скрито в него. Погледна я пак в очите и тя реагира.
- Мартинито моля ! – измънка Фред и го поднесе върху салфетка.
- Благодаря. – отвърна тя усмихвайки се.
Първото питие вече й бе позамаяло главата, но пък за сметка на това сега очите й бяха изключително примамливи.


УУУУфффффффффф
ся вече става