Защо хората не наричат нещата с истинските им имена.

[ilusia]

Защо хората никога не наричат нещата с истинските им имена ? В древни времена ( ето на не помня кога ) са смятали , някой още смятат , че думата самата дума с истинското значение на нещо е способна да предизвика магия.
Днеска това оправдание някак не върши работа. Защо хората толкова много се страхуват да нарекат нещата с истинските им имена ? Култура ? Не културно е да кажеш "сере ми се" но е културно тайничко подмолничко да говориш нещо зад гърба на някого ? Поклон пред тая култура.....
Думи от сорта на "курва" и нея подобни се цензурират .... И какво от това ? Все се правим , че не виждаме съществуващото в живота ни. Като цензурираш думата "курва" правиш ли оная на магистралата по-малка курва ? Или може би , тя вече не съществува ? Защо ако мислиш , че точно в тоя момент някой е боклук не му го кажеш ? Ти го мислиш..... Ти го казваш на някой друг.... Ух... блазе й на тая култура....
Ако нямаш сили да кажеш на някого , точно онова което си изрекъл зад гърба му... защо изобщо го казваш ?
Защо ? Защо това общество , тези хора никога , никога не наричаМЕ нещата с истинските им имена ? Толкова ли са страшни те ? И защо... лъжем някого , просто , за да се чувстваме добре. Ако някой е дебел седим и му разправяме колко приятно закръглен е.... Ако някой е грозен му казваме каква красива душа има.... Обаче това не ги прави нито по-слаби , нито по-красиви....
Защо по дяволите , все се лъжем.......... ?! И нямаме смелостта да посочим и кажем истинските имена на нещата , на хората и ситуациите...

[D`Eva]

Е айде ся , спец за думите никой не те цензурира , говори си ги колкото искаш , но като почне някой да парадира публично и постоянно с подобни думи ... еее кафа , няма нужда да отваряме вратите на простащината , тя и без това достатъчно си шевства.
Колкото до останалото - казването на истината ... ми тя просто не е удобна и затова обикновено се заобикаля.

[ilusia]

м да за тва курва се цензурира в "развратна жена " нали  [lol]

[D`Eva]

м да за тва курва се цензурира в "развратна жена " нали  [lol]

Е и? Това противоречи ли с нещо на това , което казах?

[tonnny_bg]

Защото както каза Д'Ева :
"... няма нужда да отваряме вратите на простащината , тя и без това достатъчно си шевства.
Ти какво искаш да тръгнем всички да казваме квото ни е на устата и какво ще постигнем ?Един свят на цинизми,вулгарщини и т.н.То и без това смисълът е ясен,е като е ясен защо да цапаме речта / :)

[ilusia]

не говорих за цинизми

[tonnny_bg]

Абе аз ти давам само пример.И аз не говоря конкретно за цинизми,що така ме разбра,не знам. :p
А за това ,за което говориш ,ми казвай си го ,кой ти пречи.
Кажи му на дебелия ,че е дебел,кажи му,ако не ти е кофти след това като му видиш посърналата и без самочувствие физиономия.Кажи на грозния ,че едвам го гледаш,ако после спокойно можеш да си тръгнеш по пътя и да забравиш за него.Кажи на всички за недостатъците им и си легни спокойна,това ли е целта на тази откровеност за която говориш?
Извинявам се ако съм била рязка. :)

[`Fallen_Angel`]

Сорка, че се намесвам в темата ви, но ми стана интересно :)

Да прескочим това, че не си падам по таквиз гръмки изявления, но ... въпрос на вкус  [confused]


Та, както казваше авторката - в думите е силата, да, да, ама не :) Думите не са нищо, освен проводник на емоция, средство, с което придаваш на духовното някво физическо ( горе-долу ) измерение.
То оттама сигурно идва иронията - ти му викаш "красиво", ама с тон изразяваш емоцията ти, която крещи "грозотиоооо" и таквиз ми ти работи.

Думите са "абцолютно" нищо. Важен е кой ги изрича, кога и дали е достатъчно умен, за да се изрази правилно и да бъде разбран.
Бошлав е всичко [lol]
Ама с времето се схваща кое е истина и кое не ...


Ма все тая :))

[ProstoAz]

Смятам,че е по-скоро благородни,когато се премълчават неща от сорта на...свръхтегло...или пък непоносима грозота.
Ужасно е обаче,когато въпросния индивид (дебелия) се обърне и ти зад гърба му обсъдиш,че е ужасно дебел....
Добре е да си премълчиш понякога,но не и след това да го излееш зад гърба на човека!

      Хората са господари на това което премълчават и роби на това което казват!

По този повод...смятам,че думите са наистина важни.Те са огледало именно на емоциите ни.Важно е да се подбират! Все пак,наистина нещастния поглед на хората...е нещо,което може да те преследва дълго време.По добре да кажеш на някой че трябва да стане по любознателен и да отдели повече време за работа върху себе си...отколкото да му кажеш,че е прост и трябва да хване да прочете поне 100 книжки...А пък и при първия вариянт може би ще има доста по-голям ефект.

[tuik]

Добре, а ако кажа на дебелия, че е дебел, но ме кефи и продължа да съм до него и му кажа, че това не ми пречи ще го обидя ли... Ако кажа на грозния, че е грозен, но е толкова важен за мен, че бих дал живота си за него това ще го обиди ли... Да лесно е да се каже, "казваш му, че е дебел и си тръгваш, как ще му се отрази това"... , но когато казваш нещо трябва да си открит до край, за да може човека срещу теб да те разбере, защото като му казваш, че е дебел му помагаш да разбере отношението на другите спрямо него, а не твоето собствено (при положение естествено, че се познавате с този човек достатъчно отдавна за да си имате доверие(защото я си представете че този човек вече е признал своя недостатък пред себе си и вие му казвате нещо друго... нима това не е подигравка с неговата самооценка, която в случая даже е правилна...))... А ако е случаен човек е все едно какво ще му кажеш... поне според мен... нали живеем в демократична държава и всеки има право на мнение... :)

[неземен]

+

Добре, а ако кажа на дебелия, че е дебел, но ме кефи и продължа да съм до него и му кажа, че това не ми пречи ще го обидя ли... Ако кажа на грозния, че е грозен, но е толкова важен за мен, че бих дал живота си за него това ще го обиди ли... Да лесно е да се каже, "казваш му, че е дебел и си тръгваш, как ще му се отрази това"... , но когато казваш нещо трябва да си открит до край, за да може човека срещу теб да те разбере, защото като му казваш, че е дебел му помагаш да разбере отношението на другите спрямо него, а не твоето собствено (при положение естествено, че се познавате с този човек достатъчно отдавна за да си имате доверие(защото я си представете че този човек вече е признал своя недостатък пред себе си и вие му казвате нещо друго... нима това не е подигравка с неговата самооценка, която в случая даже е правилна...))... А ако е случаен човек е все едно какво ще му кажеш... поне според мен... нали живеем в демократична държава и всеки има право на мнение... :)

Съгласен съм теб.Като видя приятел да почне да надебелява,веднага му го казвам.Да вземе мерки на време,за да няма здравословни проблеми.Защото лесно,бързо и приятно се пълнее,но много трудно и мъчително се отслабва.Изпитал съм го- и никой не ми се е разсърдил.Даже му се поскарвам.Но това,което ти е на акъла да ти е на езика.Това си е дебелащина лоша проба.Защо са културата,такта,толерантността,разума .За всяко нещоси има време,място и начини за казване.А някой не са и за казване.За това е разума,интелекта човешки,да преценява.Говоренето зад гърба е рабата долна и говори зле за говорещия.

[ProstoAz]

Не смятам,че да кажеш "Дебел" на близък приятел и на чужд човек е едно и също! А и да не говорим,че това си е адски тъпо! Да не мислите,че въпросните хора не виждат,че са дебели? Те да не би да нямат огледала вкъщи? ... По-скоро можеш да седнеш и да му разкажеш за здравословното хранене!  :)

[tonnny_bg]

Добре, а ако кажа на дебелия, че е дебел, но ме кефи и продължа да съм до него и му кажа, че това не ми пречи ще го обидя ли... Ако кажа на грозния, че е грозен, но е толкова важен за мен, че бих дал живота си за него това ще го обиди ли... Да лесно е да се каже, "казваш му, че е дебел и си тръгваш, как ще му се отрази това"... , но когато казваш нещо трябва да си открит до край, за да може човека срещу теб да те разбере, защото като му казваш, че е дебел му помагаш да разбере отношението на другите спрямо него, а не твоето собствено (при положение естествено, че се познавате с този човек достатъчно отдавна за да си имате доверие(защото я си представете че този човек вече е признал своя недостатък пред себе си и вие му казвате нещо друго... нима това не е подигравка с неговата самооценка, която в случая даже е правилна...))... А ако е случаен човек е все едно какво ще му кажеш... поне според мен... нали живеем в демократична държава и всеки има право на мнение... :)

Не съм привърженичка на тая тактика ,съдейки по себе си . :)Даже и отсреща да ми кажат нещо ,което  и аз знам,че е истина ,пак няма да ми стане приятно.Какво значи :Ти си дебеличка ,ама аз си те харесвам и държа на теб. [confused]Ще ми се срине цялото ,макар и малко самочувствие.Но ако ми каже :Абе дай да тренираме заедно нещо и аз имам нужда малко да сваля килца.-това ще е по-добре.
Така че си е според човека май по-скоро. :)

[gabi_gabi]

нима темата е свързана само с това как да кажем на човек че не харесваме нещо в него.. и то нещо което надали би могъл да промени... сигурна съм че всеки сам вижда външният си вид и е по-важно да можеш да кажеш в очите на някой не че е дебел а че е лицемер или лъжец примерно... защото външният вид не всеки може да го промени просто се раждаме такива..

[azzi]

Самите думи са модел за общо изразяване на абстрактни понятия и асоциации, възникнали от възприятието на света, различно за всеки един индивид.

А доколко и как ще ги употребяваме, или ще злоупотребяваме с тях, зависи изцяло от това, което ни налага конкретната ситуация, възпитанието, културата и такта.

Някои думи са възприети от обществото като агресивни квалификации, за това не е добре да бъдат употребявани, ако не искаме да уязвим насрещния. Естествено, че по този начин може да се прекали и на проститутката на пътя да се казва "нощна труженичка", на циганина да се казва "ром", на краваря - "оператор на биологична единица" и т.н.т., но това показва само културата на говорещия и на възприемащия.

А и доколко познаваме същината на нещата, че да им знаем истинското име?