Живот...

Started by Arwen, December 18, 2006, 10:52:03 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Често седя и размишлявам за живота...
Понякога е толкова ужасен...
Понякога е безкрайно тъжен...
Но пък е изпълнен с любов -
чиста и красива...
А в следващия миг е мъртъв зов...
мрачен, черен, подъл живот...
За някои е приказка безкрайна...
за други е една незрима тайна...
Така боли от камшиците жестоки...
а после кръвта се лее на потоци...
И лежиш сред черния прах...
Сред спомени за минало красиво...
но лъжовно...
Гледаш към небето, молиш за пощадата...
но самичък се губиш в леденета клада...
И какво ти остава накрая...
Събираш останки от една мъртва душа...
Изправяш се леко обгурен, но все още имаш капка сила...
Ровиш в пепелта, намираш оназ, последната мечта...
Взимаш я със себе си, скриваш я в сърцето си
и се връщаш към онзи... мрачно - красивия живот...
И пак със сетни сили търсиш да намериш източника  му - любов...
Ех, живот... така красив си...
и така жесток...
Но уви... ний сме твоите пленници...
Живеем както можем, докато изгасне
като свещ в нощта и последната ни
истинска мечта...
А после ни предаваш на своята сестра... Смъртта...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

CrisSs

Красиво и много истинско :) :) :)
Обичахме се крадешком.
От свои и от чужди скришом.
Сега си тръгваш-имаш дом.
Не те упреквам...в нищо,в нищо...
Върви,любов!Върви!Не стой.
Целувката ни бе последна.
Постой,любов!Постой,постой...
за сетен път да те погледна.
Да те погледна с много скръб и жал,
както се гледа покойник ,на сърцето скъп,
пред спускането на ковчега.

Zatoichi

Дълбоки размисли наистина.Поздравления,хубаво стихотворение  :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Arwen

Благодаря и на двама ви  [inlovee]
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...