Пустинно слънце

Started by Gentiana, December 17, 2006, 21:46:34 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Не искам нищо да знам.
Заекват думите
в отраженията на залеза.
Хиляди лица
и нито едно за мен.
Не ме изоставяй!
Умират камилите в пустинята.
Слънцето е убиецът,
който погубва последния ден.
Нямам спомени
и правила за оцеляване.
Оголява душата.
Под тези жестоки лъчи
изгарянето е вече
почти деветдесет процентно
При такова изгаряне се умира, нали?
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Katenceto

Страхотно е  [bravisimo] :kissoflove:
...Още сънувам само теб, твойте устни, твойте думи.Още те нося като клетва във кръвта ми.Още се моля нощ и ден да те имам пак за мен.Още искам всичко твое да е мое...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.