Приказно... една моя мечта...

[Arwen]

Седях си на топло и гледах замечтано светлините в елхата... Обичах да ги наблюдавам... как весело примигваха... колко бързо сменяха цветовете си. В един момент цялата елха беше осветена и бе просто вълшебна, цветовете преливаха един в друг... ах, прелест. А в следващия всички тези весели светулки сякаш замираха много бавно и елхата потъваше в мрак... Но ето, че пак на свой ред дойде светлината... Гледах я с примижен поглед и лека, по - лека се унасях в топлите прегръдки на пухкавото кресло - беше ми толкова уютно.
Незнам колко дълго бях спала, но когато се събудих бях на друго място... Лежах на една поляна, цялата бе покрита със сняг, но странно не ми беше студено... Станах и се огледах наоколо, нямаше никого...Но пък беше невороятно красиво. Снегът - тежък и чисто бял, бе натрупал земята. Клоните на огромните борове натежаваха от големите преспи сняг. Всичко бе невероятно бяло и приказно красиво. Пред погледа ми се откри прелестна картина. Тръгнах да разглеждам околността и още повече се възхищавах на спокойствието и тишината, които царяха в тази непозната земя.Изведнъж се озовах пред една малка спретната къщичка, от комина и на пухкави кълбета излизаше дим. Приближих се до вратата и плахо почуках. Тя мигновенно се отвори и на прага й се появи едно странно и малко смешно създание. Беше доста дребно с големи, с големи остри уши и странни очи, на главата си носеше сладка червена шапчица. Малкото създание ме огледа от горе до долу и проговори :
   -Много се забави ! Къде се скиташе толкова време ? Хайде влизай, по - бързо, всикчи те чакаме !
   -Но от къде знаете... - заекнах аз. Как така знаете, че ще дойда ???
Малкото човече ме погледна благо, усмихна се и каза :
   -Ти си нашата специална гостенка тази година. Сега ще те поглезим и ще изпълним едно твое желание. 
   -Ти какво си ? - попитах аз като влизах в малката къщичка.
   - Аз съм джудже. - усмихна се то.
Огледах се наоколо... Тази къщичка изобщо не бе толкова малка, колкото изглеждаше отвън. Пред мен се откри огромна просторна стая. Весел огън подскачаше в камината. А над нея игриво се поклащаха малко коледни чорапчета. О, а елахта... беше приказна, светлинки блещукаха от всичко страни, весело галеха малките играчки, които бяха закачени около тях.
Забелязах, че малкото джудже бе изчезнало някъде. Огледах се, потърсих го, но го нямаше. След маничко в една от стаите се чу глъчка и от там се претъвкулиха още малки, сладки джудженца. Когато ме видяха, се изправиха и застанаха в редичка пред мен, гледаха ме засрамено. Засмях се, бяха толкова малки и така симпатични... сладки джудженца с червени шапчици.
   - Здравейте. - казах и се усмихнах.
   - Здрасти. - отговорха те в един глас.
След малко от някъде изникна джуджето, което ме посрещна, а след него вървеше едър старец с голяма, сребърна брада и едно приказно красиво момиче, облечено в сребриста рокля... Седях изумена и гледах... Нима... нима това бяха Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета... О, Боже, нима съществуваха...
   - Здравей, сладка моя Джеси. - каза благо Дядо Коледа.
Аз само се усмихвах. Сякаш бях онемяла.
   - Мисля - каза едно от сладките джудженца - че трябва да се преоблечеш по празнично Джеси. Ела, ние ще те заведем. Снежанка ти уши великолепна рокля.
Хванаха ме за ръце и ме поведоха към една от стаите. Оставиха ме вътре, а след минутка дойде Снежанка.
   - Джеси, мила моя - каза нежно тя - знаеш ли, ще бъдеш още по - красива в тази рокля.
   - Не разбирам. - казах - Защо съм тук ? Защо сте избрали мен ?
   - Наблюдавам те цяла година - отговори ми тя. Виждам как малко, по - малко раздаваше сърцето си, как лека, по - лека губеше мечтите си. Мила моя, когато те виждах как горчиво плачеш всяка нощ, как започваш да губиш надеждата и вярата си в чудесата, тогава реших, че не мога да не ти помогна, че искам повече от всичко да върна усмивката ти. Знаеш ли, сладка моя, имаш прелестна усмивка.
После тя ми помогна да облека роклята, О, наистина бе красива... След това слязохме долу, а малките работливи джуджета бяха сложили богата трапеза и сега се закачаха с Дядо Коледа, който весело се смееше.
Седнахме всичко на трапезата. Малките джуджета не спираха да се закачат... ах, колко бях щастлива...
След като вечерята приключи всичко се пренесохме около уютната камина. Дядо Коледа започна да разказва приказни истории за непознати земи. Дойде ред и на подаръците. Малките джуджета се затичаха към мен и ми поднесоха сладките си подаръци. Бях трогната до сълзи. А Дядо Коледа се обърна към мен и ме попита :
  - Джеси, красиво, малко цвете, кажи ми какво желание искаш да ти изпълня ? Това ще е моя коледен подарък за теб, сладка моя.
Позамислих се малко, а след това отговорих :
  - Единственото ми желание е да не губя никога вече вярата си в чудесата.
Тогава Дядо Коледа дойде до мен, целуна ме по челото и каза :
  - Няма, обещавам !
После Снежанка се приближи към мен и прегърна ме.
  - Мила моя, бъди щастлива от сега нататък. Не лей повече сълзи, нека само усмивка грее на прелестното ти лице.
Тя ми подаде една стъкленица, а в нея имаше една сгушена къщичка сред перспи от сняг, а от комина весело се издигаше димът от горяща камина. Усмихна се и каза :
  - Когато се натъжиш разклати я и тогава в нея ще завали приказен сняг. В този миг си спомни, че ние сме тук и винаги ще те пазим и винаги, сладка Джеси, ще те обичаме !
                       
                                             *   *   *

Изведнъж се сепнах... събудих се. Намирах се в топлото кресло. Лампичките на елхата все така весело блещукаха. Какъв странен сън, помислих си, но и колко красив... Усетих, че в ръката си държа нещо... Погледнах и видях стъкленицата от съня ми... Разклатих я и нежен, пухкав сняг заваля в нея... Усмихнах се... Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета са някъде там и аз... аз бях при тях... О, чудесата същетсвуват и аз бях в едно от тях...

[gabi_gabi]

това е много красиво  [bravisimo] [inloveee]

[Arwen]

мерси мила  [inlovee]

[zaiche_f]

Ех,че е прелестно,красиво.Браво миличко  [bravisimo] [inloveee] :flyingkiss: [hugs and kisses]

[Arwen]

месри сладка  :kissoflove: [hugs and kisses]