Крило на гарван, под което спи Луната

[Gentiana]

Душата ми е надгробен камък.
Избелели са буквите.
Не се четат.
Кълват сенките
черните гарвани,
нощем, когато
зад камъка лягат да спят.
Запустяло капище
са мечтите ми.
Отдавна молитви към боговете
не се отправят там.
Отскачат вяло сутрин
лъчите на слънцето,
от покритите с мъхове камъни.
Самотен, полуразрушен храм.
Кълбовидни мълнии,
танцуващи в кристална сфера,
всяка вечер звездите ми гасят.
Лунатично вървя
по перваза на времето.
Усмивка студена
виси на косъм от бездната -
наречена Самота.
И пиша насън с готически букви,
онова, което не мога
да изрека на глас.
Обичам остротата,
във всичките и форми,
дали защото понякога
наточено острие съм и аз.
Наранявам, когато искам да погаля.
От докосването ми боли
и пръстите ми се цапат с кръв -
карминена прокоба
на отдавна умряла вещица,
която в ДНК-то ми се е свряла
и ме използва за стръв.
Надгробен камък е душата ми.
Спят под него уморените ми сетива.
Капка роса на ръба на тревичка отразява
цялата вселена на една нетипична жена.

[AkashA]

 [bravisimo] [cvetee]

[Gentiana]

 [hey sexyy] [heart__]

[Zatoichi]

Отново различно,отново завладяващо,отново мрачно  :)
С удоволствие чета стиховете ти,те са едни от малкото картини изрисувани с по-различни от традиционните "бои".
[inloveee]

[angel4e_f]

леле...невероятно красива и мрачна картина..>!!! [inlovee]

[necrogazm]

Страшно е. [inloveee]

[Gentiana]

Много се радвам, че харесвате мрачните ми картини  [twist] [slun]
И много моля да ме извините за това, че са мрачни, но те са моята слабост и просто не мога да им устоявам  [lol].
Това не значи, че умирам от болка и че трябва да се скъсате от плач, докато се потапяте в тях. [shame]
Приемете ги просто като картини в готик стил.
Нереални и надявам се, красиви.
За мен мрачното е много по-дълбоко от светлото , а аз обичам да плувам в дълбоки води, за да не засядам в плитчините. :)
Благодаря ви за разбирането!
[heart__] [heart__] [heart__]

[Nepokylnal]

Душата ми е надгробен камък.
Избелели са буквите.
Не се четат.
Кълват сенките
черните гарвани,
нощем, когато
зад камъка лягат да спят.
Запустяло капище
са мечтите ми.
Отдавна молитви към боговете
не се отправят там.
Отскачат вяло сутрин
лъчите на слънцето,
от покритите с мъхове камъни.
Самотен, полуразрушен храм.
Кълбовидни мълнии,
танцуващи в кристална сфера,
всяка вечер звездите ми гасят.
Лунатично вървя
по перваза на времето.
Усмивка студена
виси на косъм от бездната -
наречена Самота.
И пиша насън с готически букви,
онова, което не мога
да изрека на глас.
Обичам остротата,
във всичките и форми,
дали защото понякога
наточено острие съм и аз.
Наранявам, когато искам да погаля.
От докосването ми боли
и пръстите ми се цапат с кръв -
карминена прокоба
на отдавна умряла вещица,
която в ДНК-то ми се е свряла
и ме използва за стръв.
Надгробен камък е душата ми.
Спят под него уморените ми сетива.
Капка роса на ръба на тревичка отразява
цялата вселена на една нетипична жена.

Душата ти е надгробен камък.
Неутъпкана е над него тревата.
Стъпки отдавна не смущават
гордата и тишина.
Росата свежа в шепите на
северния вятър
мие очите на спомена
за греха.
В полунощна доба,
когато Луната е в новолуние
излизат скелетите
на желанията ти
мълчешком.
Кукумявките и улулиците
играят комар със прилепи.
Гробището бяло
е на самотата дом.
[namigggg]

[Aia]

Нетипична,както винаги :flyingkiss:

[Gentiana]

 :) [heart__]