Стая закрилница

[pipi^^]

    ...... Тя излезе от своята стая ! Стая , която знаеше всяка нейна , мъка , радост ,болка.Излезе от тази стая в която толкова дълго се бе крила ........ стая закрилница ! Тя бе като неин дневник – дневник на нейните детски мечти . Мечти сринати от външния свят , а когато това стане тя отново се връща в тази стаичка  - стаичка където оплаква всичко .Изван тази крепост всички я познават като усмихнато , леко стеснително момиче с чаровна усмивка . Но никой не подозира , какво изпитва това момиче , което в действителност бе така тъжно с разбити мечти , без истински приятели . Познава много хора , но никой не познава самата нея така истински за да и бъде истински приятел ! Приятел на момиче , което просто иска да се впише някъде в този огромен свят който я плаши . Никой не съзнава какво му е ,какво страхове има ,  какво става в малкото му сърце ! Сърце отдавна забравило чуство на радост , щастие , сърце рядко усмихващо се . Едно време изпълнено с толкова любов , толкова прекрасни чувства към околния свят – свят който го радвал и му давал всичко от което има нужда .Тогава то бе малко и неразбиращо , безгрижно и неосъзнаващо какво го чака когато порасне . Когато това дете порасна , заедно с чистото си сърце разбра колко е жесток живота , колко завист , алчност и мъка има !!! Така постепенно то стана самотно , тъжно и живеейки по инерцията на живота  . Живее без смисъл , защото не разбира хората , не разбира как може да се обиждат , да си завиждат .......С какво са те повече от нея ??? С какво я превъзхождат , че не може да се впише в тяхната картинка !? Не разбира .....просто не разбира и и писна от всичко ! Стигнало се до там да не иска повече да живее , да се усмихва на сила на хора на които не им пукало за нея , на '' приятели ,, които не им пукало за нея , на които уж я познават . Момичето излезе от стаята , но на терасата където обича да се вслушва в птичките , да се вглежда в красивата гледка , да мечтае един ден всичко да стане по добро . Но ам и идвали и мисли как да се отърве от този свят – свят в който тя няма място . Подухва лек ветрец , косите и се веят  , небето синьо като очите и , а на нея и се иска да отиде там при смъртта , при вечността !!! Със ситни крачки , крачки на несигурност пристъпи към перипета .......качи се с поглед вперен напред ! Още една крачка и ........ полет с разперени ръце като птица ! Полет към нейния мечтан свят , свят на нежност , щастие и красиви мигове . Така едно прелестно създание изчезна от света неразбрано от никой !!!
      Дано сега е щастливо там където и да е !!![/b]