News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Невроятно емоционална история(поне за мен)

Started by Tajni4ka_:(, December 14, 2006, 22:40:34 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Tajni4ka_:(

Толкова я болеше...Толкова много обичаше бившият....
Алекс обичаше страшно много Борко,но всичко между тях свърши по много лош начин....
Той не и бе казал нищо друго освен:"нещата не вървят"...Такава болка изпитваше...толкова трудно изживяваше този момент от живота и,че дори не излизаше цели 5 месеца...ходеше само на училище и никъде другаде...
Един ден отиде в селцето,в което живееше Борко.Видя го с едно момиче...Той я погледна,видя,че Алекс ревнуваше и я болеше...

Вечерта бяха заедно на дискотека.Борко беше скъсал с неговото момиче....
Помоли Алекс да излязат навън да си поговорят.Алекс се съгласи като знаеше какво я очаква....
Излязоха от дискотеката и тръгнаха нанякъде с колата на Борко.Алякс питаше:"Къде отиваме?",а Борко и каза:"Ще видиш!Не се страхувай от мен!Няма да те нараня!"....
Алекс не каза нищо,тя знаеше,че тази болка,която е изпитала не би могла да стане по-болезнена...
След 10 мин се озоваха на едно много романтично място...Бе 12:00 ч. и звездите се виждаха много ясно,реката бе на 2 крачки от колата,а вътре слушаха една много романтична песен...
Борко започна да и обяснява,че на времето е сгрешил,че Алекс е единственото момиче,което е обичал повече от себе си...че знае за болката,която е преживяла,защото и той я е изпитал....
Алекс го спря и му каза:"Виж,аз те обичам и те познавам повече,отколкото си мислиш!Ти никога не си изпитвал болка като моята,никога не си обичал...ти обичаш само себе си!Можеш да лъжеш всяка друга,но мен втори път няма да излъжеш...Нямаш си представа какво е да не излизаш,да не мислиш за никой друг освен за изгубената,несподелена любов...Аз не съм излизала никъде от 5 месеца насам...Ти дори не знаеш кога сме били заедно,нали?"...
Борко се натъжи много и й каза:"Ти си мислиш,че след като съм бил с други жени и съм излизал не съм мислил за теб и не съм те обичал?Грешиш...Знам кога бяхме заедно-на 21 юли тръгнахме и на 10 август скъсахме."
Алекс се учуди и реши да не му прощава:"Радвам се,че ме обичаш или поне , че успя да ме заблудиш,но и се радвам,че аз имам силата да ти кажа "НЕ" и да си остана с гордо вдигната глава,защото няма да позволя втори път да се подиграеш с мен!....Моля те,закарай ме до дискотеката!"
Борко бе съкрушен и я закара до дискотеката....
Алекс едва сдържаше сълзите си,за да той да не я види...Влезе вътре в дискотеката и извика Криси отвън и се разплака...Разказа й всичко и плачеше неудържимо..Каза на Криси:"Имах сили да му кажа "Не",но нямам сили да го забравя!Боли ме,защото той наистина е единствения човек,който съм обичала,а го загубих завинаги!"
Криси я успокояваше,но Алекс изпадна отново в депресия...Каза на Криси,че ще се прибере и ще си замине за София,защото не иска да вижда Борко...
Криси й каза да не си тръгва сама,защото е опасно,но Алекс не искаше никой да я вижда така и каза,че си отива и не иска никой да я изпраща...
Тя живееше много далече от дискотеката,но бе инат и тръгна сама.След около 5 мин и стана лошо и припадна.Криси беше казала вече на компанията,че Алекс си е тръгнала сама,но единствен Борко се загрижи като разбра.Тръгна с колата да я търси...Намери я на средата на една улица-припаднала,цялата в черни сълзи и пулсът й бе много бавен.Борко я вкара в колата и я закара в болницата.Там лекарите казали на Борко,че тя била изпаднала в нервна криза,защото нещо болезнено,емоционално преживяла...
Закара я до тях и й каза:"Не искам да се чувстваш така!Аз искам да си с мен и да си щастлива,а не и двамата да бягаме от истината,от чувствата...Знам,че изгубих доверието ти,но моля те,дай ми шанс!",а Алекс най-накрая реши да му прости и му каза:"Много те обичам и ти прощавам,защото без теб аз не мога да живея!"....

И всичко свършва с една прекрасна бяла къща,едно момченце и най-влюбената двойка,която може да съществува....дори и след много болка и страдание...
Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!