News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Там зад стъклото

Started by Gentiana, December 13, 2006, 01:47:25 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Какво ли още правя в този свят,
във който всичко от стъкло е, Боже?!
Забравен шепот дърпа ме назад...
И искам, но ми казват пак - Не може!
Прозрачни сенки, през които преминавам
и не докосвам нищо. Няма цвят и плът.
Дали следи след себе си оставям
или и аз съм призрак без сърце и път?!
Троши се всичко, до което се докосна
и жален звън в краката ми се гали.
От сълзите ми е тревата росна
и две звезди в цветята са заспали.
Числа-загадки, нощни лунатици,
минути, часове и прах завихрен.
Не вярвам в щъркели-самотни птици.
Какво ли с теб в онази нощ открихме,
когато ти ми каза, че съм луда,
а аз ти подарих глухарче златно?!
Дали че те обичам е заблуда?
Дали, за кой ли път, вървим обратно?




,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon

Поредното ти стихче което ме кара да настръхна.
Браво,браво,браво невероятна си [heart__]
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Gentiana

В една студена нощ
настръхват сетивата ти
отегчени.
Капки светлина
по тъмните прозорци
проблясват и падат
в краката на съня.
Дали правилата на играта
са променени?
Колко още остава
до края на вечността?
Хвърля заровете си
далечна комета.
Сатурновият пръстен казват
бил от газове и какво още, не помня там.
Нощта е време за любов , общо взето.
Но ако я проспиш,
едва ли това ще е повод за срам.


нещо ме изби на тъпи стихове  [lol] [lol]

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon

Quote from: Gentiana on December 13, 2006, 02:41:30 AM
В една студена нощ
настръхват сетивата ти
отегчени.
Капки светлина
по тъмните прозорци
проблясват и падат
в краката на съня.
Дали правилата на играта
са променени?
Колко още остава
до края на вечността?
Хвърля заровете си
далечна комета.
Сатурновият пръстен казват
бил от газове и какво още, не помня там.
Нощта е време за любов , общо взето.
Но ако я проспиш,
едва ли това ще е повод за срам.


нещо ме изби на тъпи стихове  [lol] [lol]


мм не е вярно :( [sad3] всичко което пишеш малко или много е прекрасно
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

balrog


Gentiana

Благодаря ти,Пав!  [inlovee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

nejno_angel4e

 :)Наистина е хубаво! [heart__]
My heart is my strength...
...and my weakness

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.