News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Снежна пътека

Started by zaiche_f, December 10, 2006, 19:41:03 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

zaiche_f

Снега затрупал е малката пътека,
по която вървя из пустата гора.
Красиво е  на около,всичко е в бяло,
а аз вървя боса с черна рокля
и с шапка на моята глава.
Небето..то също е бяло,
сякаш след няколко секунди
ще завали отново пухкав сняг.
По снежна пътека вървя,малка
минаваща през страшната гора.
Над мен в небето летят гарвани
и пеят с ужасяващ глас.
Вървя заедно с тях,
а те ме водят към ледена река,
която влива се в малко езерце.
Стигнах до реката с босите крака,
спрях,замислих се и седнах на снега,
а реката шепне,вика ме с нежният си глас.
Играе си тя с моите чувства,
които са разрушени,не изпитвам нищо,
освен болка в сърцето
и сякаш в душата ми е зима.
За това тръгнах боса с черна рокля,
тръгнах из гората,която е
като утеха за моята тъга.
Реката още шепне
и аз заслушах се в нейния глас.
Докоснах студените й води
с лицето си,а после сякаш
тя ме хвана и ме издърпа
към своето дъно и болката
в сърцето ми затихна
и душата ми намери
нужната за нея топлина.
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

SkitnicaVmoretO

Прекрасно стихче по картинка, миличко  [heart__] [inloveee]

zaiche_f

Видях я и си мислих по нея :) Благодаря ти миличко  [I love you] [hugs and kisses]
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...