Небе - откраднат къс коприна

[Gentiana]

Мракът винаги пада първо в душата.
После прелива и покрива помръкващия пейзаж.
Връщаш се по пътеките стари...
Плаче тишината.
Обрасъл в бръшлян чака те параклисът,
помниш ли го - само наш?!
Времето не може да изтрие нашите мисли,
думите - нежни и гневни да заличи.
Само руши се параклисът.
Вярата ни - светла и чиста,
по стените сивеещи, кротко пълзи.
И случайно оцелял цвят на бяла роза,
до сълзи ще те трогне, с трънче ще те закачи.
Помниш ли нежния ми смях на капризна мимоза?
В душата си още, нима не го чуваш ти?
Парче от недогоряла страница на книга,
с недописан стих в краката ти шумоли.
Вземаш го. Между пръстите ти се руши -
черен прах...
Нещо не достига...
Няма да си признаеш, но аз знам,... че те боли.
И моята болка, дълго преглъщана и сгъстена,
отеква като ехо. Отскача от студените, горди стени.
Прозрачна и бледа, същата като мене.
Превръща се в музика.
Орган... Нетленни следи...
Празнотата в душата ти е позлатена катедрала.
Триста хора на ангели няма да я напълнят,
пеейки до зори.
Уморени са гърдите им.
Напукани устните .
В празна зала...
Господи, как страшно звукът кънти!...
Небето над руините е откраднат къс коприна.
Моли се бяла птица да го благослови.
Може би, когато се обърнеш,
ще ме видиш към теб да идвам.
Отвори ми душата си-
смъртно уморена в нея да затворя очи.

[ProstoAz]

Дано ехото...кънтящо и зловещо някой ден да срещне топли и копнеещи очи!
А душата,щом във тях се приюти...да се стопли и отново да се съживи!    [inlovee]
       

[Devil`s Bride]

"Може би, когато се обърнеш,
ще ме видиш към теб да идвам.
Отвори ми душата си-
смъртно уморена в нея да затворя очи."

Сякаш по-особена тъга струи от стихчето ти. Но е толкова красиво ...
[bravisimo] [cvetee] [cvetee]

[Gentiana]

Дано ехото...кънтящо и зловещо
някой ден да срещне топли и копнеещи очи!
А душата,щом във тях се приюти...
да се стопли и отново да се съживи!    [inlovee]
       

Копнеещи очи - загадка сладка.
Като бълбукащ извор в ранен, розов час.
Тъгата винаги ще трае кратко,
когато съм във тяхна, светла власт.
И приютената душа заспива кротко
затоплена и жива , с мъркащ глас
като на бяла, много нежна котка,
ще шепне мили думи в този час.
[lol] [heart__]

[Gentiana]

"Може би, когато се обърнеш,
ще ме видиш към теб да идвам.
Отвори ми душата си-
смъртно уморена в нея да затворя очи."

Сякаш по-особена тъга струи от стихчето ти. Но е толкова красиво ...
[bravisimo] [cvetee] [cvetee]

май се наричаше - носталгия  :)
Обичам да се отнасям в един такъв измислен тъжен свят на сенки и невидими усещания. Слабост са ми.
Жалко е само, че може би натъжавам и тези които го четат...  [shame]
Но ако си повтаряте, че тъгата тук е само наужким, може би няма да ви е толкова тъжно.

[heart__]

[rado]

 :)Чакай , че се заплеснах по фотографията и си забравих коментара. [inlovee]

[Eamon]

Браво мило :) супер е :) [inlovee]

[Gentiana]

:)Чакай , че се заплеснах по фотографията и си забравих коментара. [inlovee]

[shame] [hey sexyy]

[Gentiana]

Браво мило :) супер е :) [inlovee]

[so_happy]