* * *

[tuik]

Ще овъгля дървото на живота ти,
виж то се е запалило, гори,
но аз ще го полея с вода,
за да изстине в черни дървени въглища...
после тихо ще си отида,
ще оставя душата ти да изсъхне,
някой ден ще се върна да те видя,
ще очаквам дъха ти пак да ме лъхне...
но някой друг ще е минал след мен,
той ще ти е хвърлил просто искра,
ти не разбра, че с черния плен,
исках за себе си да те съхраня...

[prostoemma]

страхотно е:) много ми хареса:)

[{dulgokoska}]

А ти разбра ли... дървото, щом чака...
Да се върне обратно глупакът...
Застигат го бури, искри...
Красиви, но лоши стихии...
И когато на въглища стане...
Затрупва това то имане...
Което е някой оставил...
И да се върне след път е забравил...
***
Съхраненото в чуждия труп...
Ще мирише на моята плът...

[vesselin]

Стиховете ти стават все по-добри и по-добри! [a taka] [a taka] [a taka]

[tuik]

vesselin, радвам се че мислиш така, мисля че и контрапунките на {dulgokoska} ми помагат... :)
prostoemma благодаря за положителната оценка :)

Не разбрах, а и не искам да знам,
ще потъна във болката си когато съм сам,
не искам от грешките да си вадя поука,
не искам променяща ме сполука...
а дървото когато ме чака,
да се върна обратно, аз глупакът,
щом го застигат бури, искри,
щом се пали от тах и гори...
Това не е мойто дърво,
и аз ще отмина без да питам защо...

[{dulgokoska}]

А самотата сред голо поле...
Как се избягва, щом нямаш нозе...
Как от природни стихии да се отричаш...
Когато избор няма как и да сричаш...
Но върви, продължавай си пътя...
Дървета ти растат по маршрута...
И последното, знам, ще приемеш за свое...
Защото да продължиш не ще можеш...

И тогава... сам със дървото...
Ще видиш пак въглен - живота...
Но той ще е сухо полят...
И не тлеещ... И лъхащ на хлад...

:p

[SkitnicaVmoretO]

Браво и на двама ви  [bravisimo] [cvetee]