на неговата любима...

[Bonita]

Гледаш ме в очите и ти е трудно...поглеждам те с вина и гняв...в твоите очи аз виждам злоба и страх....
Мразиш ме нали...мразиш ме,защото отпих от твоята чаша...
Понякога ми се иска да  мога да събера смелост и да ти кажа право в очите колко съжалявам...
Друг път да ти изкрещя в лицето,че не искам да те виждам нникога повече,че го обичам ,и че те мразя задето ми го отне..задето всеки път ме поглеждаш с присмешка и затова,
че той ми обърна гръб ,на мен на мечтите му,на всички...
Мразя те ...или не..незная...но зная,че нямам право...
Вината,че го загубих и,че сега той не е до мен,а аз не съм в прегръдките му е моя...
Ако за миг бях спряла и усетила пулсът му,ако за миг бях забравила за всички сега щях да бъда...истински щастлив човек...
Загубих го....боли...но ти едва ли би могла да ме разбереш..ти получи това,което искаше...всичко ,което бе мое...
Получи много обич,разбиране,усмивки,щастие...всичко,което загубих аз...
Обичам го...а може би и ти...незная..но дори и д е така аз никога няма да те разбера...защотто ти ми отне всичко това което се събира в неговото съществуване...
Иска ми се да мога да те погледна,иска ми се да мога да погледна и него и да ви пожелая много щастие...
но знам,че не мога..вашата любов ме прави слаба...знам,че няма да мога да спра сълзите,знам че няма да се въздаржа от проклятията събрани в горчилката...знам,че вашето щастие,разрушава моето...
Но дори и да ти го кажа ти няма да ме разбереш...

[Arinna]

Нямам думи! [think]Много е красиво и тъжно! [crying] :flowers:

[eni s]

Понякога сме прекалено задълбо4ени в търсенето на перфектния за нас 4овек,което за жалост ни кара до подминем истинската любов,която се намира само на ръка разстояние от нас,,,наистина жалко