Утре пак е ден

[PurpleANGEL]

УТРЕ ПАК Е ДЕН

Явно пак ще се разминем
в срещата един със друг,
но поне добре ще си починем,
ти си там, а аз съм тук.

Утре пак е ден
и пак сме с тебе двама.
Аз съм с теб, а ти си с мен
и жаждата ни е така голяма.

[Magic`Green`eyes]

Всъщност :) тази жажда все още ли съществува наистина :)

[tonnny_bg]

 [пляскай] [пляскай]

[Angel Soul]

Да си починем?
Ха! Защо?
Какво те толкоз умори?
Дали със блясък
във очите твоя
взор отново заслепих
или танцуващата ми душа
завихри твойте мисли?

Да си починем...
Почивай после!
Някога!...Не знам кога!
Сега желая да те срещна!
Чуваш ли- СЕГА!
Сега аз искам да съм с тебе...

[repi-s-lychec]

И утре пак е ден,
но твърде бързо утре става днес
и днеска става вчера...
И утре пак е ден,
но преди този ден
в нощта ръка протягам да намеря.
И утре пак е ден,
но знам, че дойде ли
си тръгва с настоящето,
защото този ден
настъпва с болка
във душата ми горяща.
И пламъкът на мойто днес
превръща мойто утре в клада
в която на едно изгарям
всичко без пощада.
И нищо не желая,
нищо мене не е скъпо,
горя за да убивам болката си тъпа
по блян несбъднат - или сбъднат?
Кой ли знае?
Защо душата все копнее и ридае?
Защо пулсира с бяс или замира?
Защо отрича и копнее по всемира?
Защо мечтае мрак и светлина във мрака,
защо ту нейде крие се, ту чака?
Какво? - не знае, няма и да знае,
обречена е вечно да блуждае.
Да види всичко и да търси още,
Да броди денем и да броди нощем.
Да няма вчера, нито днес, ни утре,
света да сътвори, след туй да срути
и време, и простори, и светини.
Да бъде властна и в едно с това робиня.

[PurpleANGEL]

Искаш ме сега?
Щом ме искаш - твой съм!
Нека е така.

Умората не ме поваля,
нито очите са ми заслепени,
и аз любима, те желая,
и мислите към теб са устремени.

Почивка ми не трябва,
любовта ми дава сила,
щом мислите ми грабнеш
и при тебе отнесеш ги, мила.