News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Неизречено

Started by Angel Soul, November 10, 2005, 20:04:55 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Angel Soul

Ще наводнявам пак
със стихове сърцето си.
Какво да правя -
имам нужда от отдушник!
Сълзите ще се превърнат
във куплети,
неизречените чувства-
в празни думи.
Вкопчено съзнание
в далечни спомени.
Реката може да прелее...
По бреговете пак
са нужни укрепления.

PurpleANGEL

Думите не могат да са празни,
щом превърнати са в рима!
Не слушай коментари разни,
такива винаги ще има.

Сърцето отвори
и мъката ще се излее.
С чувства отвърни
и душата ти ще грее.

repi-s-lychec

Казваш ми, че щом говориш казваш?
И че всяка дума значи,
                           мисли,
                              чувства,
                                  диша,
                                      пее,
                                          смее се и
                                               плаче?
Ти, приятелю, се лъжеш!
С думите не ще обвържеш
повече от чувства сиви,
                             тихи бури,
                                пулс застинал,
                                   мисли мъртви,
                                      свят погинал,
                                         нощи бледи,
                                            дни мъгливи.
Ще жадуваш свежа кръв,
ярост, злоба, порив, стръв,
Ще желаеш страст и свян,
сила, нежност, порив, блян,
но уви със думи празни
можеш само да изкажеш
как желаеш да живееш.
С думи можеш да копнееш,
                           не да чувстваш.
Думите са изкуство,
най-вече защото са изкуствени.
Да говориш, без и дума да изричаш,
е смисълът живота да обичаш.


Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури

Angel Soul

Поздрав, repi-s-lychec ! Хареса ми емоционалното напрежение в твоя стих!

repi-s-lychec

пУкорнУ благУдарЪ Angel Soul  :pp :pp :pp
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури