Понякога...

[Скитникът]

Понякога сам търся нещо.
Понякога не мога да видя това.
Понякога пооемам по
Пътя погрешен.
Понякога  плача в нощта.

И все пак чакам да дойде това утре.
Чакам някак да спра.
Да се въртя около свойта съдба.
И чакам и търся и живея
За утре, а не за мига.

Но няма да мога да променя,
Мрака, тъмнината във мен.
Няма да мога да скрия,
Чистата душа,
Красотата на залязващия ден.

И казва ми мойта душа,
че днес е първия миг,
в който аз съм свободен от
всичко и всеки
от затвора
на мойте заблуждения
лъжи
и сълзи.
И вече живея за мига,
Не чакам изгрева,
Не чакам сутринта.
И вече роден съм сега.
Първият ден от живота ми е днес,
Свободен съм
Най-после,
Накрая, и пак
И отново,
Аз вече зная...
Затвора е вътре в мойта душа.
А там мога да се върна ако реша...

[Gentiana]

Душата си
не превръщай в затвор,
Върни се в нея
и прозорците  отвори.
Свободен си -
както искаш живей!
Само вярвай
в свойте мечти.

Добър стих, Скитнико  [намиг].

[Скитникът]

много си бърза :) Мерси :) :) 10Х че ми показа това сайтче :)

[Gentiana]

Радвам се, че ти харесва [намиг].
Забавлявай се!
[good_]