Върни ми светлината

[Gentiana]

Върни ми светлината!
Очите ми са слепи, а душата празна.
Кървят ръцете от усещания непознати.
Всяка стъпка в мрака е омразна.
Руши се камък подир камък черно слънце,
а гравитацията гълта мойте мисли.
И ги изплюва - зрънце подир зрънце
в лицето на копнежите нечисти.
Разтърсващо дихание на плесен
в ушите на безумната надежда
прониква -тънка струя с цвят отровен.
Избухва в мозъка и -взрив от тъмна нежност.
Върни ми светлината!
Искам да се смея
и да докосна крехките тревички
със онзи-само мой, пречистващ допир,
под който оживява ярко всичко.

Върни ми светлината!

[{dulgokoska}]

Светлината е във тебе... всеки помен...
От слънце, що ръцете ти е стоплил...
Светлината е във тебе... не е спомен...
Не искай аз за тебе да я сготвя...
Манджата ще стане неприятна...
Като лампа, щракната във стая...
В която е студено, светлината...
На крушката е ледена... не зная...
Защо ме молиш... светлината си е в тебе...
Потърси я... и на мене малко дай ми...
Спомен - не, във твоето е време...
Свещ и лампа... едното топли... ха, познай го...

[Gentiana]

Събуждаш ме...
Да, права си -така е...
Бе тъмно в мен,
защото бях с затворени очи.
Защото се страхувах да призная,
че от силна светлина боли.
Но тази болка те пречиства и лекува.
Изхвърля всичко мръсно, скрито в мрак
и озарени чувствата танцуват
и пръскат радост и надежда - пак, и пак.
Вземи от тази светлина, да светим двете -
светулки - не, две мънички слънца
и да се смеем - смях невинен на детето,
от който раждат се най- скъпите неща.